Студентите от Пловдивския университет завладяват голямата сцена с огромния си талант
Някога тя е гримирала актьори, а сега гримират нея. Някога той се връща от Лондон, за да пусне котва в театъра
Паулина Александрова
Някога тя е гримирала големи актьори, а днес играе редом до тях, гримирана от някогашните си преподаватели. Някога той бяга в чужбина да търси себе си, а днес е повече от щастлив, че намира мястото си на българската сцена заедно с иконите в родния театър. Тя е Иванка Димитрова, а той е Тихомир Кутев. Те са студентите от Пловдивския университет, които откриват „Сако от велур”. Там играят заедно с големите професионалисти Кръстьо Лафазанов, Тони Минасян, Елена Начева-Лафазанова и други.
Животът им не протича по техния първоначален план, но със сигурност ги води към по-добро. След кастинга за „Сако от велур” ги черпят с ягоди и шоколад като прелюдия към сладката работа, която им предстои. И това се оказва повече от метафора. Влезте се в историите на двама млади и амбициозни актьори, тръгнали по своя мечтан път.
Иванка Димитрова завършва Професионалната гимназията за сценични и екранни изкуства в специалност „грим и перуки”. Докато учи там за пръв път се сблъсква с големите актьори благодарение на преподавателя й по грим Денка Иванова. Тя често ги води в Народен театър „Иван Вазов”, за да гримират звездите. В гимназията посещава и ЗИП по актьорско майсторство, воден от Зоя Капон. Тя е човекът, който запалва пламъка на театъра у Ваня. Днес това пламъче вече е неспирна огнена стихия.
При нея нещата се случват малко по-различно, отколкото при повечето актьори. Съдбата като че ли й посочва правилния път. Пет години след завършването си, Иванка идва с нейна приятелка, за да се запише в Пловдивския университет. Вижда датата на изпита по актьорско майсторство, която случайно съвпада с времето, в което ще се върне от чужбина и решава да се яви. Въпреки, че не се е готвила много дълго, нейният монолог силно впечатлява преподавателите и тя влиза в класа на доц. Леонард Капон. Така Иванка Димитрова тръгва по своя път. С всяка постановка все повече се запалваш и още по-силно искаш да играеш. Това е сладка работа, наистина сладка, споделя младата актриса.
Тя играе в „Балкански синдром” от Станислав Стратиев, където се превъплъщава в ролята на булката Цонка, както и в един много интересен експеримент на доц. Леонард Капон, в който студентите пресъздават най-добрите си представяния от изпити.
Първият й професионален ангажимент е в „Сако от велур” на режисьора Борис Панкин. Впечатлена съм това, какъв актьор е Тони Минасян, разказва Ваня. Той играе с една такава лекота, че при него играта изглежда сякаш прави нещо съвсем естествено. А какво да кажа за най-големия -Кръстьо Лафазанов? Той е не само много добър актьор, но и много добър човек, а съпругата му Елена Начева – тя е просто уникална. На „Сцена на кръстопът” до 3 през нощта беше писала лични послания за всеки от екипа. Подари ни ги, заедно с едни сувенирчета. Този жест значи толкова много за нас. В момента, в който ги видиш двамата, просто ти става мило и някак си по-леко. Много често след като свърши представление или репетиция, с колегите си обменяме впечатленията, понякога си правим по някоя забележка, но винаги има едно „Браво! Много добре се справи!” Рядко, обаче, казваме това на Кръстьо Лафазанов, защото просто той е най-добрият. Той винаги се справя. Аз много исках да му го кажа и накрая го направих. Ние всички се учим от него. Много съм благодарна и на режисьора Борис Панкин, защото той дава шанс на младите. Не всеки има сърцето да го направи. Той ни позволи да излезем на голямата сцена и да се срещнем с тези невероятни актьори и още по-невероятни личности.
В момента Иванка работи по един откъс от „Идиот” на Достоевски, в който играе Настася Филиповна. Образът е много различен от тези на забавни и инфантилни сервитьорки и фризьорки, в които съм влизала до сега. Въпреки това, аз чувствам точно тази роля най-близо до себе си, признава Ваня.
Амбициите й са да влезе в колкото се може по-различни образи. Не мисля, че трябва да се ограничаваме, смята красавицата. За да се изградиш като личност и като актьор, трябва да вземеш нещата си в своите ръце. Да четеш качествена литература, да гледаш качествени филми и да се учиш не от един, а от всички актьори. Да не губиш ентусиазъм и да искаш постоянно да се развиваш.
Нейният колега Тихомир Кутев минава по съвсем различен път, докато стигне до момента, в който ще са на една сцена. Той дълго търси себе си. Като малък пробва почти всичко, докато намери кое е истинското му призвание. Тренира карате, футбол, плуване, бокс, народни танци, но не се задържа особено дълго в тях. В пети клас се записва в Школата по актьорско майсторство в Синдикалния дом. Това начинание се оказва доста любопитно и приятно на Тихомир. Дебютът му е не коя да е роля, а именно Малкият принц.
След гимназията прекарва известно време в Англия, където в чувство на самота разбира, че колкото и пари да има човек, ако не се занимава с това, което иска, не е щастлив. Тогава осъзнава, че да бъде актьор е неговото призвание и се връща в България, за да следва мечтите си. Тогава взех категоричното решение, че аз ще пусна котва в театъра, разказва актьорът.
Както много други големи актьори, късметът не се усмихва от първия път на Тихомир Кутев. Кандидатства НАТФИЗ, но не е приет. Но когато губиш, не знаеш какво печелиш. Ден след неуспешния изпит той получава първата си професионална роля – участва в постановката „Крал Лир” по Шекспир от режисьора Стайко Мурджев. Там играе редом до Стоян Алексиев, Стефан Попов, Явор Бахаров и други известни актьори.
След още един неуспешен опит в НАТФИЗ брат му го подтиква да се ориентира към Пловдивския университет, където днес е студент в класа на доц. Виолета Гиндева и ас. Михаил Ботевски. Не съжалявам, че не ме приеха в НАТФИЗ, защото може би нямаше да ми се случат всички тези приятни емоции, които изживях тук. Все повече се убеждавам, че няма нищо случайно на този свят. Сега уча с много интересни хора. Нашият курс е коктейл от цяла България. Много ми е забавно, споделя Тихомир.
Изпитва огромна благодарност към хората, които са му отворили вратата към голямата сцена – Стайко Мурджев и Иван Добчев.
Още като първокурсник участва във „Възвишение” на Добчев по романа на Милен Русков , където влиза в ролята на загугления селянин Атанас, племенникът на хаджи Станьо Врабевски. На сцената е заедно с Асен Блатечки, Бойко Кръстанов и други професионалисти, като той е единственият студент.
В „Сако от велур”се явява на кастинг за сина на Висящия, но му предлагат ролята на бръснаря. Целият процес на работа беше много интересен и вълнуващ, разказва Тихомир. Кръстьо Лафазанов ни забавлява във всеки един момент. Аз гледах всички и черпех опит. Попивам по нещо от всеки актьор, уча се от всички. По време на репетиции той непрестанно пробва нови и различни неща, с които често изненадва приятно колегите си. Като партньор на сцената е много добър, често изненадващите му нови реакции предизвикват по-истински реакция и у нас, разказват колегите на Тихомир. Не знаеш какво ще направи в следващия момент и така нещата се получават по-реално. С него е наистина много приятно да се работи. Дори когато някой от нас е притеснен или изнервен, той идва и ни вдъхва спокойствие, казва Тихомир. Колеги му казват за него, че дори има на какво да се научат от присъствието му на сцената. Не играе за себе си. Много е важно, когато си на сцената с някой, да се получат взаимоотношенията с отсрещния човек, а Тихомир е точно такъв, определят го те.
Едва трети курс, Тихомир Кутев вече има солиден опит като професионален актьор не само на сцената, но и на малкия и на големия екран. Снимал се е в музикален клип на певицата Vera Russo и DJ Pancho B, както и в реклама на матраци ТЕД. Играе в американския хорър „The winner”, който скоро ще излезе по кината. Има епизодични роли във филма „Дяконът Левски” и сериала „Столичани в повече”. Бил е водещ на различни мероприятия. Сега работи по ситкома „Фарс в спалнята” от Алън Ейкборн.
Желае да се развива във всички жанрове, но най-много харесва трагедията. Мечтае да се превъплъщава в много и коренно различни една от друга роли. Всеки ден срещам образи, които искам да изиграя, разказва Тишо. Искам да изиграя всичко!
Това са двама млади актьори, които имат огромния потенциал да блеснат като звезди. В очите на Иванка горят пламъчета, а в погледа на Тихомир има една загадъчност. Те жадуват за сцената и никога не успяват да утолят тази жажда. Силни, амбициозни и влюбени в работата си, те със сигурност ще качват стъпалата в родния театър. Защото, когато правиш нещо с цялото си сърце, няма начин да не докоснеш тези на публиката, а Иванка Димитрова и Тихомир Кутев определено умеят да въздействат!
http://kapana.bg/index.php/stzena/item/1249-mladite-aktyoori-ivanka-i-tihomir-mechtaem-da-izigraem-vsichko#sigProIdf0b1c8865a