Макар и традицията всеки вторник в Петното да се провежда  Spirt&Spirit, то автори като Леа Коен заслужават изключение. Тя гостува в Пловдив с последната си книга „Събирачът на дневници” – единствената й творба, в която тя се връща към корените на народа си. Леа е един истински литературен феномен, а именно този на автор, който изведнъж навлиза в българската литература и сякаш винаги си е бил там. Първата си художествена книга издава чак през 1996 година в една достатъчно зряла възраст. Когато написах първата си книга бях много учудена, че се намериха хора, които да ме издават, спомня си тя и допълни, че при първия й опит за издаване на художествена литература, когато е била на 24,  от Наука и изкуство са я изгонили с думите „Въобще забрави за тези глупости. Никога няма да излезе подобно нещо”. Вероятно това й е подействало, защото години по-късно в една малка брюкселска книжарничка издават нейна книга в едва 50 бройки. От тях двайсетина изпраща като подарък на свои приятели, сред които Блага Димитрова и проф. Богдан Богданов. „Твоята книга е читаема, издаваема и продаваема” й отговаря проф. Богданов след прочита на книгата и така Леа Коен се появява на българския пазар. Първият й рецензент тогава е бил не кой да е, а самият Радой Ралин. Щом я вижда на улицата я разцелува и й споделя колко се радва, че най-сетне се е появил любовен роман. Така почти двадесет години по-късно Леа е здраво стъпила в българската литература и е един от най-любимите български белетристи. Една от мотивациите й в  „Събирачът на дневници” е била чисто писателската– да влезе в ролята на мъж, който разказва една история. Женското-мъжкото писане, идентичност, онези типично женски фрази, които няма как да останат незабелязани. След като написва романа държи редакторът й да бъде мъж. Дава го на свои приятели мъже, за да може именно от първо лице да й бъдат казани грешките, ако е имало такива. Най-лесно за описание щом се превъплътиш в мъж? Сексът, разбира се, и мъжкото усещане за еротиката и сексуалността. Описва сюжета донякъде като еврейски, който е свързан с неразривната връзка между еврейското и българското. Една драма преплетена в криминален сюжет. Но черешка на тортата Коен поставя в последния пасаж на романа, който просто те кара да обърнеш книгата и отново да я прочетеш. Като своя главен герой, Леа също е събирач на дневници. В държавния архив попада на дневниците на съпрузите Филови и успява да сравни именно онова женско и мъжко възприятие за едни и същи моменти от животите им. След това намира други дневници, които казват абсолютно различни неща и така всичко, до което сега е стигнала, влиза в остър диалог с новото. Да влезеш в магията на миналото чрез действителни факти може да звучи интересно, но е и също толкова опасно. Да четеш между редовете е детска работа за всеки един писател, но сюжетът, който този иначе сух текст ти дава, води до написването на роман. Роман, който не само ще прочетеш на един дъх, но ще се връщаш към него периодично. Жанрово изпипан от музикалните ръце на Леа, "Събирачът на дневници" е книга, която е удоволствие за очите и душата.
Леа Коен е един от инициаторите във възраждането на Клуба на българските писателки. Това е организация от 30-те години, в която са членували най-видните литературни дами като Екатерина Каравелова, Дора Габе, Елисавета Багряна и още много други. Възстановяват го със същия устав от 1934 година, а материалите за него намира в дневниците, които са й били обект на проучване в онзи период. Осъществява изключителен брой проекти: писатели, изложби, концерти, опера, театър, музика – няма голям български състав, който да не е завела в Швейцария.