Елена Алексиева е вече ветеран на сцената в Петното. От последното й гостуване вече може да се похвали с постановката „Глас” на Пловдивския театър, който всъщност тръгва от Spirt&Spirit. Друга гордост бе и поводът да бъде поканена на литературния салон, а именно последната й книга „Ангелски огън”- един невероятен том със събрани всичките й до сега написани пиеси вътре.

Но как българският писател влиза в българския театър? За съжаление начинът, по който функционира театърът не им позволява да са много гъвкави що се отнася до избор на нови български пиеси. Театрите трудно биха си позволили този репертоарен риск, а от друга страна българският автор не може да види произведенията си в постановка. Този порочен кръг довежда до това, че над 90% от българската драматургия да си остане единствено черно на бяло написана. Но въпреки всичко, Елена преминава от белетристиката към драматургията, макар и никой да не е очаквал от нея такъв силен импулс да създава пиеси. Като един относително непостоянен в интересите си човек, като видя нещо ново ме нахъсва да го направя, сподели Елена. Но има и една малка тайна – в процеса си на писане на роман, нещо просто не се получава така, както го е виждала в главата си. Донякъде именно това я кара да започне да се занимава с пиеси. Всеки път щом си кажех „Хайде да помислим за романа”, измислях нова пиеса, призна си тя. Но няма лесна работа на този свят. Най-голяма трудност вижда в така нареченото драматургично действие, което никой не знае какво по-точно е, но без него цялата постановка би била провал, както и в ремарките. Щом режисьорите я питат защо героите й действат така, тя вдига рамене и им отвръща, че си няма никаква идея. Е, нали и те трябва да имат малко работа, пошегува се Елена.

Докато твори последната си пиеса „Мадам Мишима” осъзнава, че иска да създаде трилогия от монодрами, което и прави! Между тях има доловими връзки, макар и косвени. В някаква своя част се въртят около едни и същи неща без да го правят по един и същи начин, обяснява Елена. Всяка една е организирана около три известни личности – Мария Калас, Юкио Мишима и Андрей Чикатило. Две от тях са вече на сцена, а третата получи дълбокото одобрение от публиката в Петното. Но какво те привлича да напишеш пиеса за един от най-зловещите серийни убийци в историята? При сравнението с други серийни убийци Елена установява, че по възможно най-парадоксален начин Чикатило съчетава примерния гражданин и един чудовищен сериен убиец. Как толкова много хора стават жертва на един такъв човек? Не си ли взимаш поука след първите десет, двадесет, че дори петдесет изчезнали по един и същи начин човека? Чикатило със сигурност ще успее да събере вече вярната на Алексиева публика в камерните зали из цялата страна.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…