Това е новата енергия, светът е на младите, каза след впечатляващата премиера на спектакъла директорът на Драмата Кръстю Кръстев

Историческа прегръдка на поколенията предизвика новият спектакъл на пловдивския театър Антихрист. Премиерата на представлението с режисьорски и три актьорски  дебюта в Дома на културата снощи посочи новия път на Драмата. Начерта го и директорът Кръстю Кръстев, който събра целия екип на културната институция след падането на кулисите на артистично празненство в храма на Мелпомена. Там, на святото за театралите място, той гушна режисьора на Антихрист Анастасия Събева и твърдо заяви: Това е бъдещето! Ето я новата енергия. Светът е на младите, каза Кръстев и посочи десетките озарени красиви лица около себе си- новата живителна течност в кръвоносните съдове на пловдивския драматичен театър.

Снощи публиката в Дома на културата видя, усети и изживя една история за избора, за вярата и безверието, за житейската битка на човека, избрал Бога, но гъделичкан от Дявола, за плътта и душата, пътя и безпътицата. Режисьорът Анастасия Събева, едва 23- годишна, качи на сцената изключително трудния текст на Емилиян Станев в първия си професионален проект. И успя. Направи го толкова смело, толкова лирично и в същото време мощно и тежко, толкова приказно, но и актуално. Единствено някои дребни технически гафове със звука и акустиката в залата накараха зрителите да си обещаят да гледат втори път представлението. Тъй като с изглаждането на детайлите Антихрист ще е наистина изключително театрално събитие. Събева обаче, абсолютен перфекционист, едва намери сили да се поклони пред зрителите именно заради тези детайли. Остана в сянката на кулисите на сцената, докато актьорите бяха затрупвани с цветя и аплаузи. Искам всичко да е съвършено, каза Анастасия на онези, които я поздравяваха за страхотната работа. Опита се да остане в сянката и на празненството след премиерата, но Кръстю Кръстев не й даде този шанс. Преди 35-години, тук, на тази все още наша изгоряла сцена, се появи едно явление именно с Антихрист- Иван Добчев. Тогава той също бе млад, също като Анастасия. Днес вие сте бъдещето, пътят на нашето изкуство. Нека Бог, а не Антихриста бъде с вас, обърна се към Анастасия и всичките си млади колеги директорът на Драмата. Той подчерта, че прегръдката между поколенията е била на самата сцена. Там „танцуваха” младите Анастасия Събева и сценографът Огняна Серафимова с маестро Асен Аврамов, прохождащите актьори Васил Дуев, Елена Нацариду,  Весела Петрова, Джована Кочева, Наталия Димитрова, Красимир Василев, Димитър Банчев с опитните им Красимир Доков, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Елена Кабасакалова, Петър Тосков и Венелин Методиев.

За първи път на пловдивска сцена в ролята на Еньо/ Теофил излезе младият Васил Дуев.Той сякаш гореше отвътре в лутането между Бога и Дявола. Играеше и с лицето, и с движението на тялото, и с тембъра си. Меко казано впечатляващ дебют в ролята на Арма направи Елена Нацариду. Удиви лекотата, с която харизматичмната актриса изигра сложния си персонаж. Тя бе едновременно съвършената чистота и пъклената телесна греховност, невинността и изкушението, светлината и мрака. Васил и Елена изиграха съвършени, префинени еротични сцени, носеха се по сцената в красивата хореография на Александър Манджуков, любеха се с музиката на Асен Аврамов, наблюдавани от живите „чучела” на сценографа Огняна Серафимова.

Финалът на спектакъла накара мнозина да настръхнат. Победата на безверието, настъпването на мрака бяха само привидни. Отстъпиха пред надеждата, вярата в светлината, в това, че не сме сами. Ефектът бе постигнат по изключителен начин- със звънък и наелектризиращ хоров напев. Точно от това имаха нужда много от хората в залата. Защото нима времената, в които живеем, не са твърде мрачни и безверни?  Днес имаме силна нужда от надежда, от вяра в себе си, в идентичността си. Това искам да дам с това представление. Това искам да постигна най-много. Имам чувството, че българинът има нужда от това, каза в интервю за КАПАНА.БГ два месеца преди премиерата режисьорът Анастасия Събева. Е, постигна го!