Отговора ще даде спектакълът „Няма ток за електрическия стол"

Изолират актьорите Врачански и Краси Доков на сцената, няма да чуват, виждат и усещат публиката

Режисьорът Лилия Абаджиева: Предстои ни голямо приключение. За първи път работя тук, за първи път се обръщам към съвременен български текст и за първи път ще съм в екип с Краси Доков

Всяка дума е действие в пиесата на Александър Секулов

Ще екзекутират ли Калин Врачански в пловдивския театър? На този въпрос отговор ще получим на 11 септември, когато е планирана премиерата на „Няма ток за електрическия стол"- новият проект на именития режисьор Лилия Абаджиева по пиесата на писателя Александър Секулов. Работата по спектакъла в Драмата стартира днес, с големи очаквания и много приятни емоции от предстоящото предизвикателство. Една наша мечта се сбъдна- да работим с Лилия Абаджиева, каза при представянето на екипа днес директорът на театъра Кръстю Кръстев. Той не скри, че вълнението от старта на този творчески процес е още по-особено, тъй като пиесата е родена на практика именно между стените на пловдивския храм на Мелпомена. С нея Сашо Секулов прави самостоятелния си театрален дебют, след като вече работи по драматургията на някои от поставените на сцена литературни текстове. Няколко пъти му вметнах на Секулов, къде на шега, къде на сериозно, да се хване и да напише една пиеса. И така един ден дойде при мен с това. Останах много доволен, Лилия също. И днес вече сме тук, заедно, започваме работа, върна лентата Кръстев.

Измервам живота си със срещите в театралните процеси. Всеки нов репетиционен процес е огромно вълнение за мен.  Сега обаче е особено вълнуващо. За първи път ще работя в пловдивския театър, за първи път се обръщам към съвременен български драматургичен текст. И още нещо- никога не съм мечтала дори, че ще мога да работя с Краси Доков. Калин Врачански няма опита и моженето на Доков, но би бил достоен негов партньор. Предстои поколенчески сблъсък между двамата на сцената, тъй като разбирането за театър е различно, но съм убедена, че ще е едно изключително партньорство. Сигурна съм още, че ни предстои голямо приключение, обясни Лилия Абаджиева.

Пиесата разсъждава върху темите за смисъла на съществуването, но не като философска фикция, а като изпитание. Говори за началото и края, за престъплението и наказанието, за вината и прошката. Всяка дума е действие в текста на Секулов. Казването е правене и съществуване.

Изпитвам огромно притеснение. Защото докато книгата е отчужден процес, пиесата е нещо съвсем друго. Ще видиш и усетиш реакцията на екипа, с който работиш, после на публиката. Мотивът ми да напиша тази сценична история е този, че дълго време виждах двама души в една стая- единият вързан, другият правещ нещо около него. Единият се опитва да се измъкне само със силата на разума и думите си, а другият се опитва да се предпази от тях, обясни авторът на пиесата Александър Секулов, загатвайки, че героите в пиесата са осъден на смърт (Калин Врачански) и екзекуторът му ( Краси Доков). Драматургът обясни, че харесва театъра, в който мълчанието е повече от думите. Затова е имплантирал в текста си и 8-9 различни вида мълчание, които актьорите трябва да изиграят пред публиката по специфичен начин, за да предадат посланието на автора. Не съм вярвал, че този текст може да се хареса на Лилия Абаджиева, това ме прави безкрайно щастлив, допълни Секулов.

За нас е много ценно, че тайнството на Лилия ще се случи тук, в пловдивския театър, сред нас. Ще бъде трудно, но много красиво, каза преди да бъде даден старт на репетиционния процес Кръстю Кръстев.

Бяха разкрити и детайли от уникалната сценография. Актьорите ще се намират в стая за екзекуция на сцената. Зрителят ще ги вижда, ще усеща диханията им, ще разгадава мълчанието им, но те няма да имат никакъв контакт с публиката. В стаята си те ще съществуват автентично, няма да чуват зрителите, няма да усещат емоциите им. Ще бъдат тотално изолирани. Като екзекутор и осъден на смърт в последните минути на втория.