Постановка за любовта, изкуството, въображението и още нещо

Стефка Георгиева

„Духът на любовта“ не е просто спектакъл за любовта между двама души. Това е постановка за любовта въобще – за тази между хората, за любовта към живота, изкуството и въображението.

Какво означава да си успешен? Каква е голямата любов и единствена ли е? Ако е така, приключва ли някога? Какво е отношението на успелите родители към децата им? Това са все въпроси, на които представлението по текст на Нийл Саймън, ако не напълно, то поне до голяма степен отговаря. Може би, за да разберете напълно този празник на театралното изкуство върху сцената, е нужно да имате известна доза житейски опит. Да сте изгубили някого, да сте обичали истински, някой да ви е пренебрегвал и още нещо…

Постановката на Андрей Калудов е повече от чудесна, а брилянтната актьорска игра на Христо Гърбов,  Албена Павлова, Радина Думанян и Тодор Дърлянов изправи публиката на крака в пълната зала на „Борис Христов“. Историята разказва за писателка с остър нрав и нейния починал съпруг, също писател. Пет години след смъртта му, Роуз продължава да го вижда и да говори с него. Любов като по филмите, като тази в реалния живот, след като изгубиш любимия си. Тук особено уместен усещам въпроса и последвалия отговор: „Как разбра, че я обичаш? – Без нея всичко губи смисъл.“

Действието е изградено върху непрестанни реални и въображаеми разговори на Роуз, ту с Аделайн, ту с починалия й съпруг, който иска да им помогне да избегнат финансовия крах, който ги застига. Призракът на Уолш Макларън настоява негова недовършена книга да бъде доработена и издадена от съпругата му и млад, неумел автор, който е великолепен в описателните моменти. Но между Аделайн и младия автор се случва нещо, което обаче няма да ви разкрия. Това е една може би леко тъжна история, но поднесена с комичен привкус, тъй че да не ви загорчи съвсем.

Нийл Саймън е особено добър психолог и това ярко се забелязва в постановката му. Двете поколения български актьори така добре се справиха със задачата си на сцената, че не само изправиха цялата публика на крака и я накараха да ръкопляска дълго, но и просълзи някои от присъстващите в залата. Бе една прекрасна премиера, която се изживява не само по време на представлението, но и след като напуснете зала.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…