Понякога е трудно да се определи стилът, в който някои творци създават изкуството си. За Котарашки това важи с пълна сила. Най-характерното за него е, че обединява фолклорно звучене на различни балкански страни, в примес с традиционните цигански ритми, джаз, рок и електро звучене. Държа да отбележа, че под „цигански“ нямам предвид кючеците, които се въртят по чалга заведенията, а традиционния за тях фолклор, който е изключително пъстър, цветен и колоритен.

Kottarashky & the Rain Dogs и Нуфри събраха избрана пловдивска публика в бар „Театъра“. Не всеки е почитател подобен тип звучене. То не е масово и комерсиално, но меломаните отново изпълниха бара и се забавляваха от сърце под звучите на музикантите. Представянето им беше вълнуващо, колкото и музиката, която правят. От сцената извираше енергия, което неминуемо зарази и всички присъстващи. 

Интересно е съчетанието между музикалните изпълнители. Сякаш постепенно във времето, към тях прииждат нови хора, които внасят нотки от себе си в музиката им и я правят все по-прекрасна. Първоначално витаеше мнението, че Kottarashky & the Rain Dogs имат един чудесен завършен звук, но след като към тях се присъедини и Нуфри се оказа, че винаги може да е по-добре. 

Това беше първото участие на музикантите в този им състав, но искрено се надяваме да не е последното. И дано следващия път бисът е по-дълъг.