Пазя в спомените си чувството за нещо хубаво, нещо топло, когато съм в Пловдив

Паулина Гегова

Фестивалът "Пловдив чете" започна, а с него литературните сбирки се пръснаха из града. Снощи, в Камерна зала, се състоя авторска вечер с гигантския акад. Антон Дончев, написал едни от най-емблематичните книги в българската история. Залата беше препълнен. Явно Пловдив наистина обича да чете. Тази прекрасна инициатива дава възможност на жителите да се срещнат с познати и непознати им автори, както и шанс да надникнат в собствените им светове.

Божана Апостолова представи великия Антон Дончев, който само с едно телефонно обаждане, се е съгласил да гостува на града ни. Тя отбеляза, че за жалост, Пловдив няма достатъчно зали за културни мероприятия, като даде за пример, че се е наложило да измести откриването на фестивала от Античен театър в Концертна зала, която е в не до там добро състояние. Това е неоспорим факт, проблем, който макар и пипкав, трябва да се реши. Издателят Иван Гранитски каза по друг повод, но като че ли много на място, че делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Но обратно към Антон Дончев. Съчиненията и романите му наброяват 12 тома, като в момента се подготвят и следващите два. Най-четената книга след "Под игото", "Време разделно" се е издавала над милион и половина пъти, само в България. Преведена е на куп чужди езици. Получава няколко номинации за Нобелова награда и въпреки че там историята е неясна и леко скандална, това няма никакво значение.

Вчера Дончев изглеждаше леко изморен, но все така кипящ от любопитство, от жажда за познания. Вече с изнурени клепачи, но все така създаващ своите сънотворни истории, прехвърлящи ни толкова хилядолетия или векове назад. Неговите думи носят своя мистицизъм и въпреки годините, той продължава да търси своята истина. А нея намира в нашите корени, в увековечилите се в историята Траки, които изпълват съзнанието и душата му. Търсил е много информация за тях, но тя все се оказва недостатъчна. 

Траките са виждали една земя на тайните, на магиите. За 1500 години, имаме запазени 1500 тракийски наименования на области, върхове и прочее по нашите земи. Ние сме благословени, че живеем до Тракийско море, в което плуват не само риби, но и видения. Моята мечта е да накарам хората да се загледат в хоризонта на това море. Да разберат защо този народ изпитва повече любов към живота, отколкото страх от смъртта, разясни акад. Дончев. 

Последният му роман, "Сянката на Александър Велики", също е някак си като излязъл от сънищата. Литературният критик Константин Еленков твърдо заяви, че колегата му се изповядва пред читателите. Не случайно романът започва от гробницата, в която лежи Александър Македонски. Дончев е пленен от историята за владетеля, защото той се е опитвал да обедини народите. Ценял е войниците си, но е ценял и враговете си.

Ние не говорим помежду си. Турци не си говорят с българи, руснаци мразят турци, американци са против руснаци. Светът се нуждае от съгласие. Светът се нуждае от всеобща етика, каза Антон Дончев.