Пазя в спомените си чувството за нещо хубаво, нещо топло, когато съм в Пловдив

Паулина Гегова

Фестивалът "Пловдив чете" започна, а с него литературните сбирки се пръснаха из града. Снощи, в Камерна зала, се състоя авторска вечер с гигантския акад. Антон Дончев, написал едни от най-емблематичните книги в българската история. Залата беше препълнен. Явно Пловдив наистина обича да чете. Тази прекрасна инициатива дава възможност на жителите да се срещнат с познати и непознати им автори, както и шанс да надникнат в собствените им светове.

Божана Апостолова представи великия Антон Дончев, който само с едно телефонно обаждане, се е съгласил да гостува на града ни. Тя отбеляза, че за жалост, Пловдив няма достатъчно зали за културни мероприятия, като даде за пример, че се е наложило да измести откриването на фестивала от Античен театър в Концертна зала, която е в не до там добро състояние. Това е неоспорим факт, проблем, който макар и пипкав, трябва да се реши. Издателят Иван Гранитски каза по друг повод, но като че ли много на място, че делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Но обратно към Антон Дончев. Съчиненията и романите му наброяват 12 тома, като в момента се подготвят и следващите два. Най-четената книга след "Под игото", "Време разделно" се е издавала над милион и половина пъти, само в България. Преведена е на куп чужди езици. Получава няколко номинации за Нобелова награда и въпреки че там историята е неясна и леко скандална, това няма никакво значение.

Вчера Дончев изглеждаше леко изморен, но все така кипящ от любопитство, от жажда за познания. Вече с изнурени клепачи, но все така създаващ своите сънотворни истории, прехвърлящи ни толкова хилядолетия или векове назад. Неговите думи носят своя мистицизъм и въпреки годините, той продължава да търси своята истина. А нея намира в нашите корени, в увековечилите се в историята Траки, които изпълват съзнанието и душата му. Търсил е много информация за тях, но тя все се оказва недостатъчна. 

Траките са виждали една земя на тайните, на магиите. За 1500 години, имаме запазени 1500 тракийски наименования на области, върхове и прочее по нашите земи. Ние сме благословени, че живеем до Тракийско море, в което плуват не само риби, но и видения. Моята мечта е да накарам хората да се загледат в хоризонта на това море. Да разберат защо този народ изпитва повече любов към живота, отколкото страх от смъртта, разясни акад. Дончев. 

Последният му роман, "Сянката на Александър Велики", също е някак си като излязъл от сънищата. Литературният критик Константин Еленков твърдо заяви, че колегата му се изповядва пред читателите. Не случайно романът започва от гробницата, в която лежи Александър Македонски. Дончев е пленен от историята за владетеля, защото той се е опитвал да обедини народите. Ценял е войниците си, но е ценял и враговете си.

Ние не говорим помежду си. Турци не си говорят с българи, руснаци мразят турци, американци са против руснаци. Светът се нуждае от съгласие. Светът се нуждае от всеобща етика, каза Антон Дончев.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…