„Осъзнават ли родителите ролята в живота на децата си?“ е крещящият въпрос, зададен от моноспектакъла "Всичко на масата"

Стефка Георгиева

Както неведнъж сме казвали, към Буковски е трудно да останете безпристрастни. Едната част от читателите му го възхваляват до небесата, други са на крайно противоположното мнение, но никой не остава апатичен към творчеството на американеца. Така се оформиха и двата лагера в Камерна зала на Драмата миналата вечер, където се игра „Всичко на масата“, именно по текст на Чарлз Буковски.

Моноспектакълът се играе от Васил Дуев и за него края на миналата седмица бе номиниран за награда „Икар“ в категорията „Водеща мъжка роля“. Сценарист е Ана Батева, а за музиката се е погрижил Стефан Здравески. Със сигурност можем да заявим, че малкият екип се е нагърбил с изключително тежка задача. Да поставиш представление по текст на Буковски вещае крайности и голям риск.

Обстановката още в самото начало на представлението бе тягостна заради големия ковчег поставен на масата. Умело се игра и със светлините в залата, които неусетно направиха публиката пряк участник в погребението на баща тиранин, чийто син идва да отдаде последна почит на гроба му, само защото тежките събития и сблъсъци по между им са останали в миналото. Трагичната история на самия младеж бе представена по комедиен, дори на моменти циничен начин, който на няколко пъти разсмя от сърце част от аудиторията, изпълнила залата. Това бе и първият лагер сред публиката– на онези, които се смееха.

Имаше обаче и хора, които не издадоха и звук по време на моноспектакъла. Публика, която гледаше скептично и очакваше голяма житейска и лична драма, поднесена сериозно и с дълбочина, по класически начин, без смях и шеговити истории за сексуалния нагон на един младеж. Ако сте почитатели на класически поднесените представления, едва ли ще останете впечатлени от многото образи, през които преминава актьорът. НО! Ако сте привърженици на Буковски и искате да видите как неговото творчество е пречупено през очите на младото поколение, можете да видите „Всичко на масата“ на цената на едно малко, но сравнително добро питие, типично в духа на автора.

Без значение приемате или не текстовете на Буковски, то един въпрос изкристализира от сцената на Камерна зала, а именно: „Осъзнават ли родителите ролята в живота на децата си?“ Комичното, циничното и грозното в едно семейство бе показано по-ясно от всякога. Моноспектакълът засяга важни теми като насилието и малтретирането на децата, ограбването на мечтите им и ограничаването им както социално, така и интелектуално. Главният герой е пораснало дете, преживяло кризите и комплексите на един баща върху собствения си гръб. А дали родителят е осъзнавал какво може да причини на детето си, не само физически, но и психически? Давал ли си е сметка как ще се измени поведението на неговия син под влияние на тормоза, който му е нанесъл? Не става ясно и вече е твърде късно, защото влизайки в залата, ние сме на погребение.