Всеки спектакъл е създаден професионално, отговарящ на вкусовете на публиката, а снощи залата отново беше пълна за „Прилепът“ и изглежда тази тенденция няма да намалее в скорo

Паулина Гегова

Смях, интриги и много шампанско. Това са основните аспекти в оперетата на Йохан Щраус „Прилепът“, която вече повече от половин година се представя успешно в Държавна опера Пловдив. Най-забавната творба на гения на класическата музика вкарва персонажите в комични и заплетени ситуации, от които на пръв поглед, няма измъкване. Повдигнати са темите за мъжката изневяра, за приятелските интриги, които могат да ти изиграят лоша шега, за неотминалата любов и желанието на „малкия човек“ да счупи рамката си и да се възвиси. И разбира се – маската! Тази материална маска, която прикрива не само лицето, но и самоличността. С нея героите се чувстват свободни да крачат по земята, лишени от каквито и да е последствия. Смятат се за защитени, отдали се на вечен пир и валсове, докато маските не бъдат свалени и реалността не ги зашлеви. Но като във всяка оперета, щастливият край е гарантиран.

Държавна опера Пловдив като че ли няма слабо. Всеки спектакъл е създаден професионално, отговарящ на вкусовете на публиката, а снощи залата отново беше пълна за „Прилепът“ и изглежда тази тенденция няма да намалее в скоро време. А и не трябва, защото спектакълът се радва на успех напълно заслужено. Комичните случки, добрата актьорска игра, солата и разбира се оркестърът блестяха и не само от фанфарите и брокатът, които обсипваха сцената.

Класическата музика на Щраус беше изсвирена толкова перфектно, че имаш чувството, че слушаш запис. Добре, че диригентът си подаваше главата от оркестрината и чаровно се усмихваше на публиката. А директорът на Драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев се превъплъщава чудесно в „порядъчен държавен чиновник“, който обича да попийва малко повече от допустимото, защото както сам казва: „Алкохолът убива всички нервни системи. Остават само спокойните.“

Смехът определено е гарантиран.Не само заради костюмите, хореографията и изпълненията, но и заради модерните крилати фрази, които разсмиват всеки, чул ги. Още един плюс за пловдивските любители на класиката е, че текстът на ариите е преведен на български и звучи изключително гладко.

В крайна сметка, става ясно, че всички човешки игрички се заплитат заради пивкото питие – шампанското, което в оперетата се въздига до нивото на Господар. Може би Йохан Щраус е бил прав. Може би това е питието на боговете, а нас хората превръща в свободни птици, чийто крила обаче, рано или късно падат. А това се случва най-често когато изтрезнеем. А до тогава е време за балове и анонимен флирт…

Снимките са собственост на Държавна опера Пловдив