"Г-жа Стихийно бедствие" пак отнесе Пловдив 

На сцената вечната актриса е символ на живота

Концертна зала пък е символ на смъртта, в трагично състояние

Паулина Гегова

Само месец след като излезе от болница, примата на българския театър Стоянка Мутафова отново е на сцената. Една дума е напълно подходяща за нея – фурия! Като тайфун е неуморима, като природна стихия не се отказва и макар прехвърлила 90-те, чарът й когато застане пред публика е все така неоспорим.  Това наскоро откри дори Ройтерс.

Снощи постановката „Госпожа Стихийно бедствие“ гостува на Пловдив в Концертна зала на бившия Партиен дом, а след месец пловдивчани ще могат да се насладят на комедията отново.

Забавната пиеса грабва най-много със сценичните изразни средства на актьорите. Николай Атанасов и Адриана Андреева партнират достойно на вечната Мутафова, която макар че се движи вече трудно, играе така с глас, лицеизраз и интонации, че разсмива зрителите не по-малко ако скачаше и правеше акробатични номера. Въпреки че, ако трябва да сме честни, Стоянка все още знае как да поклаща горещо снага и не пропусна да потанцува, заедно с колегите си.

Пиперливият език на г-жа Олга (Стихийното бедствие) , наивността на дъщеря й Елза и абсолютната зависимост от телевизията на иконома Шуши, показват иронията в човешките отношения, независимо през коя епоха ги разглеждаш. Показват връзката между семейството и колко често тя е на ръба да се скъса. Основни теми са любовта и смъртта, представени по толкова комичен начин, че няма как да те депресират. А и Стоянка Мутафова ще ни надживее всичките, както казва героинята й, защото докато пламъкът гори в душата, тялото не го изоставя.

Уви… и това е „уви“ написано с разочарование, до тук свършват позитивите, а причината е, че постановката се игра, както споменахме по-горе, в Концертна зала, която, без да преувеличаваме, не бива да функционира в този си вид. Не трябва да приема нито артисти, нито публика. И ако на сцената Стоянка Мутафова е символ на живота, то самата Концертна зала е символ на смъртта. Всичко изглежда така, сякаш всеки момент ще се срине. Залата е опасна, неотоплена, а за ремонтни дейности се говори отдавна без никакъв резултат. Сигурно така и ще си останат – блян!

Но това дори не е в основата на проблема. Най-притеснителното е, че е изключително неуважително както за публиката, платила си да отиде на духовно извисяващо събитие, така и за творците на сцената, да работят в такава неблагоприятна среда. Залата вместо да подчертава и подпомага качествата на актьорите, ги осакатява. Не само, че дървената сцена е в лошо състояние – гредите са тънки и скърцащи, пирони стърчат от различни краища, но и залата няма аспирация, седалките са на едно ниво, което затруднява гледането от по-задните редове, а акустиката е толкова зле, че почти нищо не се чува ако си на балкона. И това не е защото актьорите не говорят достатъчно силно, а защото не е построена в театралните норми, липсва дълбочина на сцената и тази, така наречена, дупка в средата, която завърта звуковите вълни така, че да достигнат и до последния ред. Много хора, включително и ние, трябваше да питаме съседа какво каза героят, защото думите заглъхваха в пространството.

Жалко е, когато величия като Стоянка Мутафова трябва да се задоволяват с подобни условия. Жалко е за всеки, независимо на какво професионално ниво е. По неофициални данни се очаква скоро всички събития във филхармонията да бъдат спрени, което ще е най-правилното решение, поне за момента, а до тогава още организатори и артисти ще си „чупят главата“ по окаяната сцена.