Не само децата, но и техните родители сме смяха до сълзи на клоунадата

Стефка Георгиева

Бях забравила какво е да отидеш на цирк, но си припомних. Вчера и то насред улицата. Спомените ми за манежа, клоуните, животните, жонгльорите – всичко това бе обвито в една сива мъгла на детската ми памет, в която не съм сигурна кое е било реалност и кое е създадено от тогавашното ми детско съзнание. Обаче се намери един човек, италианец, който разбули мъглата, която при появата му заприлича по-скоро заприлича на захарен памук, и с радост я изядох, докато не си спомних и най-дребните детайли под някогашните цветни куполи. 

Започна фестивалът на Кукления театър „Двама са малко, трима са много“. Началото бе поставено пред погледите на минувачите с един артист, едно куче и червен пластмасов куфар. Уннико, така се казва мъжът, пристигнал от Италия, за да ни накара да спрем за половин час пред него и да се разсмеем до сълзи така, както не ни се е случвало… Бога ми, не помня от кога. С радост наблюдавах насядалите в кръг деца около него и щастливите погледи на родителите. Шоуто може би им напомни и за тяхното детство. Част от представлението бе и кучето Спайк, което правеше забавни трикове, но в даден момент, животинката уморена от жегата, избяга зад реквизита, за да утоли жаждата си. 

Уннико включи в клоунадата и малките си зрители, които се надпреварваха кой пръв ще му занесе изпуснатите палки, с които жонглираше. Но всъщност не смехът бе най-важната част от неготово представяне. Артистът избра едно от дечицата, което да му бъде асистент. Това бе малкият Борис. След края на спектакъла, италианецът предложи награда на детето. В едната си ръка държеше 5 лева, а в другата – близалка. Познайте какво избра малкия Борко. Макар и възгласите на децата наоколо да скандираха „парите, вземи парите“, Борис с усмивка взе близалката. Както някой бе казал: „Ако искате да се научите на мъдрост, наблюдавайте децата.“ Изводите ще оставим на вас. 

Ако видите мъж с куче, около Римския стадион, спрете се за миг. Усмивките, които ще ви подари са безплатни. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…