След преборването на коварната болест тя рисува, занимава се с любителска фотография, преправя и рисува тениски, пее и има много силен дух

Екатерина Стоянова

Анна Иванова Апостолова е на 17 години от Пловдив. Занимава се с любителска фотография, пеене, рисуване и от скоро е дизайнер на тениски. Взима най-обикновени едноцветни мъжки фланелки, преправя ги и с акрилни бои рисува щампи. Надписите стават най-лесно, а ако е нещо по-мащабно и детайлно, й отнема малко повече време. Най-трудното й начинание в художествената сфера е бил един портрет на барабанист, който е започнала да рисува в 6 клас, но го е оставила незавършен.

Ан рисува още от детската градина, а в първи клас е тръгнала на уроци по изобразително изкуство. Тогава направили изложба, първата в живота на Анна и макар да не било кой знае какво, тя много се радвала. В 4-ти клас е спечелила 3-то място на конкурс в София.

Рисуването за нея е начин да изрази чувствата си, себе си, това, което е тя. Успокоява я невероятно и наистина много й помага. Човек на нейната крехка възраст може да срещне всякакви проблеми, от най-нищожните до най-сериозните и е изключително важно да има някой или нещо, което да го държи цял, жив, да му помага.

Любителската фотография също й е страст от детството. Във втори клас е започнала да събира пари за фотоапарат и си купила най-обикновена камера, която й донесла много щастие. Веднага осъзнала, че така не само запечатва момент, а и чувствен спомен. Старите й снимки й носят сладка носталгия, а днес вече снима с професионален фотоапарат, макар и все по-рядко заради останалите й задължения.

Ан е имала и друга много силна страст –художествената гимнастика. Записала се в школата, в която баба й работила. Известно време е посещавала тренировките, но се наложило да спре. В съдбовен ден момичето се разболяло от епилепсия .

Епилепсията е коварно заболяване, което е в състояние да срине нечия психика. Ан е получавала гърчове насън, припадала е, чудила се е какво е това, защо е така, това ли е краят? Дните започнали да стават тежки, нощите - страшни. Същевременно се задала екскурзия, на която Ани много искала да отиде. И го направила. Родителите на съучениците й, обаче, решили, че детето е опасно за живота на техните деца и ги предупредили да не се въртят около нея нощем, да не спят при нея, защото можело да стане нещо и тя да ги нарани. Все пак намерила приятелче, което махнало с ръка на заръките на възрастните.

По-късно учителите разбрали за случката и обяснили на родителите, че епилепсията не е лудост. Въпреки че удря в мозъка, тя не го променя до състояние, в което човек психясва и става способен да нарани някого, дори без да иска.

Дълго време Ан се е борила, приемала е хапчета всеки ден, първо едни, после други и постепенно започнала да намалява дозите. Тогава решава да се запише на джаз-балет. Танците са щастие - отвличат те в друг свят, разтоварват те, насищат те с позитивизъм.

И в един момент се излекувала. Чувствала се като преродена след  7- годишното си лечение. Сега е усмихната, музиката и френският език я правят щастлива. Както и преправянето и рисуването на тениски.

Френският език толкова й харесва, че в училище се случва да говори повече него, отколкото български. Ходила е във Франция и смята да се върне там един ден. Това, което би я предизвикало да остане в България, са семейството й и природата ни. Имаме си всичко в България, въодушевено възкликна тя.  И освен всичко, хората са топли и отворени, говорят и не се притесняват.