Водели са се много дела между селата за тези гори. В едно такова дело, село Царацово печели срещу Пловдив и половината Каршияк трябвало да бъде прехвърлен към него

Паулина Гегова

"Пловдив - древен и вечен". Всички знаем крилатата фраза, с която описваме града си и може би тя е най-подходящата такава за него, не случайно спечелил приза за Европейска столица на културата. В миналото ни се крие толкова история, толкова божествена, за времето си, архитектура, такъв балкански напредък, че няма как да не сме горди. Тази гордост не е просто повърхностно родолюбие, то има своите основи и доказателства за една цивилизация, тръгнала още от римско, преминала през всички културно-исторически течения, та до ден днешен, когато нищо не е изгубено безрезервно. А дали?

Снощи в Пловдивско историческо общество, което се случва в Петното на Роршах, се говореше точно за нашето наследство, такова каквото е било. За първоначалния вид на Филибето, за разрушенията и последствията от тях. Водещият Димитър Герганов ни срещна с блестящия историк Владимир Балчев - една подвижна енциклопедия на миналото. Човек разказващ увлекателно, изпълнен с безброй познания, лежащи върху призната документация. Снимковият материал, показан по време на лекцията, ни даде ясна представа какво сме променили, как сме се развили и защо.

Всичко започва от Османски Пловдив. За него знаем твърде малко. Има много малко гравюри и изображения от този период. До 1888г. Пловдив е вторият по големина град след Русе, с население приблизително 24 000 души. 

Първият план на Пловдив датира от 1741г., който се намира в музей във Виена. Пловдив е бил в рамките на Империята, но в един момент, през 15 век е опустошен зверски. Събарят крепостните стени, което дава материал за изграждането на Османския Пловдив.

Ще ви запознаем с интересни факти за историята ни, някои от които познати, други не толкова, но всички изключително любопитни. 

Знаете ли, че първоначално, тепетата се считали за шест, а всъщност били осем? Това се получава защото Сахат тепе, по състав на скалите представлява не едно, а две тепета. Другото, неизвестно, се намира точно под Младежкия хълм. То още съществува, но стената на Стоматологичния факултет го разцепва на две. Според Балчев нищо чудно след време то да е изравнено със земята.

Съборени тепета:

1882г. - хълм Каменица. То е най-старото тепе. Цялото бива изринато, а на негово място се построява бирената фабрика.

1895г. - Лаут тепе. Днес на негово място се намира именития парк, превърнат най-вече в спортно средище.

1928г. - Марково тепе. То било високо около 29 м. Вярва се, че там е имало гробница на двама сръбски управници. Понастоящем там все още се строи МОЛ "Марково тепе", а камъните от хълма са се използвали за паваж на пловдивските улици и мегдани.

1930г. - Камъните на Джамбаз тепе са изравнени.

10 декара от Таксим тепе са били съборени заради бъдещата Девическа гимназия.

Но не само в тепетата има промени. В далечното минало Панаирът не съществувал. На негово място имало оризища, което привличало адски много комари. 

През 1885г. големите сараи на Таксим тепе са били срутени. Това е една от най-големите грешки на архитектите. Сега там се намира АМТИИ. На мястото на Художествената галерия, пък, имало джамия. Всъщност, до Освобождението джамиите наброявали 53. След като турците завземат Пловдив, в Акропола не живеят други хора освен християни. Османският град започва от Мурадие джамия.

Барут хан е мястото, където се е съхранявал целия барут на града. Никой не е имал право да държи барут у дома си, защото къщите били дървени и съответно застрашени от палеж. Друг емблематичен хан е Куршум хан. Той датира от 15 век и представлявал прекрасна, огромна сграда, но имала един голям недостатък. Носещите колони са били направени от пясъчник и то от най-обикновения. Временно бива затворена. Време, през което никой не я поддържа. През 1920г. изникват дървета, които разместват оловните плочи на покрива и в нея почва да влиза вода. Това малко по малко я разрушава, а земетресението на 14 април 1928г. напълно я затрива.

В Пловдив е имало и много функциониращи бани. За най-посещавана и голяма се смята Тахта кале. Говори се, че на ден са се къпали по над 1000 души, като сутрешните часове са били предназначени за жени, а следобедните за мъже. 

Повдигна се и темата за тогавашните бежанци. Те променят много лика на града, тъй като са били чудесни тютюневи експерти. Още след Елинденско преображенското въстание почват преселванията в Кючук Париж. Тогавашният център се е намирал в Акропола, който бил доста унищожен от османците. След като идва Освобождението, хората се връщат в Стария град, а центъра се измества по ул. "Иван Вазов" и Цар Симеоновата градина, където през 1895г. почват да се правят военни паради по случай празника на Кирил и Методий. 

1906-та! Това е годината на големите гръцки погроми, след които гърците си тръгват от града. Това е началото на края на Пловдив като мултиетнически град. Има много спекулации за това кой почва враждата, кой е подстрекателя, дали е за религия или чист бизнес. Според Д-р Иван Кесяков, кмет на Пловдив по това време, всичко е било заради сделки и Пловдивската Митрополия не бива да се вини. 

Друг интересен факт е, че първото областно събрание идва в Пловдив през 1878г. То е направено от знаменитият италиански скулптор Пиетро Монтани, който е бил първият главен архитект на Източна Румелия. А като говорим за важни сгради, виждали ли сте снимки на старата Аптека Марица? Прекрасна постройка. Висока, като извезано платно, от нея е лъхал стоицизъм. Но тя бива разрушена заради най-абсурдната причина. Зад нея бил построен нов блок, когото тя закривала. Управниците решили, че го загрозява и затова я събарят. Колко глупаво и погубващо наследството. Но като се замислим, нещата не са се променили много и днес. Но да се върнем в миналото. Тогава, като че ли, всичко е било по-хубаво. Река Марица също. Тогава тя е била плавателна, а не гьолът, който наподобява сега. Но тогава всичко се е прекарвало по речния й път - желязо, ориз, тютюн. Арковете за воденици и оризища, обаче, пречели на реката, а след Освобождението големите гори изчезват, което малко по малко поставя краят й. Водели са се много дела между селата за тези гори. В едно такова дело, село Царацово печели срещу Пловдив и половината Каршияк трябвало да бъде прехвърлен към него. За наша радост, нещата бързо се разтурват и до такива административно териториални промени не се стига. 

Пловдив е бил изключително добре развит икономически град за времето си. До нашата помощ са стигали и други градове. Когато през 1892г., например, театър "Сълза и смях" в София бил обречен на гибел заради огромните наеми, директорът пише до пловдивската община и ние им построяваме един дървен театър, в който трупата играла повече от успешно в продължение на три месеца. Само три, защото театърът изгаря.

През 1932г. е построено първото летище. Зона, която бързо се превръща във военна. Първите опити за бомбардировки са на турската авиация, но нашата артилерия стряска пилотите и те си тръгват без да пуснат нито една бомба. През Втората световна война, САЩ и Англия решават да накажат България. На втория ден след Великден, 44-та година, бомба пада в пловдивски квартал. Убити са над 40 души. Имало е и германска атака. На 22 септември, същата година, немците също са ни наказали, защото сме се обърнали срещу тях и сме обявили война на Хитлеристката армия.

Пловдивското културно минало има още много фактори. Твърде много, за да ги съберем в една статия. Как да събереш миналото на няколко реда, няколко страници дори? Историите нямат край, всяка по-впечатляваща от предишната. Затова ще завършим с Капана. Още тогава, кварталът е представлявал един от най-оживените дишащи организми на града. Започвал е от река Марица и е стигал до Балък пазар (началото на Отец Паисий). Там са работили 8500 души. Чак след години започнало изчистването му, за да го заварим днес такъв, какъвто го познаваме и обичаме. Той все още е дишащият организъм на Пловдив. Изпъкващ от всичко останало, изобилстващ от артистизъм и позитивизъм, но много по-малък, много по-сбит и много по-сплотен. 

Колкото и да се променя лика на града, той никога няма да изгуби духа си. Дали ще продължаваме да съчетаваме модерното с античното, или ще се връщаме назад. Дали ще има политически проблеми...нищо от това няма значение. Всичко е преходно! Остава единствено потомството, наследството. То ни прави безсмъртни. То ни прави древни и вечни!