Сградата, в която днес се помещава енергоразпределителното дружество EVN, е планирана за дом на Община Пловдив. Несигурните години след 9 септември 1944 обаче променят плановете и тя се превръща в сграда на Юг-Енерго, а днес на EVN. Припомняме историята, тъй като материалното културно наследство на красивата постройка вече е напълно загубено след неуместното външно саниране и заличаване на най-интересните детайли на сградата - облицовката и каменните детайли-рамки на прозорците, в момента заменени от стиропорена имитация.
Казусът с намирането на централна сграда за общинската администрация е проблемен дълги години и, в известен смисъл, съществува и до днес. Местната администрация е разпръсната из целия град, проблем, който е съществувал още преди повече от 100 години. Оригинално общината се е помещавала в днешния Природонаучен музей. Дълги години се търси ново място за общината. До края на 30-те се правят куп различни планове, до един нереализирани.
Най-близо до резултат се стига при планирането на строителство на Халите. То се започва след събарянето на Куршум хан, чиято конструкция е компрометирана от земетресението през 1928 година, а никой не проявява интерес и желание да го реставрира. Първоначалната концепция е там да се изградят едновременно Хали и Общински дом. Това предложение обаче е отхвърлено, тъй като административните функции и тези на един общински пазар се смятат за несъвместими. Може би правилно.
Чак към 30-те се стига до ново проектиране на общински дом. Отпуснати са 13,5 млн. лева и място, между улиците "Княз Фердинанд" и "Гаврил Кръстевич" - днешните "Христо Г. Данов" и "Цанко Церковски". Първоначалният план е там да се изгади едновременно дом на общината и областната администрация. В последствие обаче се решава, че мястото е недостатъчно и остава само идеята там да бъде настанена общината.
През 1940 година се провежда и конкурс, спечелен от архитектите Стефан и Симеон Атанасови (споменат в книгата "История на община Пловдив 1978-1989" от Стефан Шивачев). Сред техните интересни проекти е частният санатироум във Владая, Софийско, изграден в средата на 30-те. Работните планове се изработват до 1942 година - когато е изготвен и гипсов макет, публикуван в Общинския вестник (на снимката). Самият гипсов макет е изработен от скулптора Зидаров - може би става дума за Васил Зидаров, автор на доста скулптори в обществени пространства в София още през 30-те, част от екипа, изработил Паметника на съветската армия в София, но досега несвързван с нищо в Пловдив.
Обратно към проекта за общински дом. Малкопо-късно през 1942 година, заради Втората световна война се прекратяват със закон всички големи строителни проекти. Така сградата се строи чак след 1945 година. Според архитектурния историк Никола Чинков, сградата е завършена през 1948 година и е по проект на архитект Стойко Стойков. Самият Стойков, активен архитект още от 20-те години, е част от екипа, изготвящ новият градоустройствен план след 9 септември 44-а. По всяка вероятност той е направил промените по крайния проект - разликите, които днес (или поне доскоро) можем да видим между гипсовия макет и днешната сграда. Проектът обаче не е променен коренно и в основните си обеми сградата е подобна, на проектираната от архитектите Атанасови през периода 1940-42 година.
Днес сградата вече е коренно променена и естетическите ѝ достойнства са изцяло погубени. От друга страна Община Пловдив продължава да бъде разпръсната в целия град и все още търси сградата, в която окончателно да намери свой дом.
