Как режимите променят едно произведение и за какво може да пее една жена
Капана.бг надникна Зад кулисите на премиерното заглавие на Опера Пловдив
Тази вечер (27 декември) от 19 часа Държавна опера Пловдив представя първата си премиера за годината - „Скандалната“ опера на Шостакович „Катерина Измайлова”, забранена от Сталин цели 30 години.
Произведението провокира и днес, дори красивият черно-бял плакат е увенчан с червена точка в долния десен ъгъл, на която пише 16+.
Спектакълът е дело на утвърдения в Европа режисьор Вера Немирова и представя потресаваща с жестокостта си и бруталността си драма. Вера е дъщеря на смелия режисьор, който пръв поставя произведението в България през 60-те години на миналия век на сцената на Русенската опера.
Седмица преди премиерата екипът на постановката - режисьорът Вера Немирова, драматургът Соня Немирова, изпълнителката на главната роля - Мария Цветкова, солистите Георги Султанов, Пламен Бейков, Михаела Берова, Силвия Томова - хореограф / пластика и Димана Латева – художник на постановката, повдигнаха завесата на "Катерина Измайлова" за пловдивските ценители на оперното изкуство.
Първоначално произведението е носило заглавието „Лейди Макбет от Мценска околия“, но след едно посещение на висши партийни функционери в операта в Москва, то е свалено.
Един ден трупата разбира, че в ложите на втория етаж са другарят Сталин, тогавашният прокурор-министър и Молотов – този с коктейлите. Гледат, слушат, излизат даже преди антракта, чуват се затръшнати врати. На другия ден се появява във в-к „Правда“ унищожителна статия срещу младия композитор. В нея пише: „Хаос вместо музика, брутален натурализъм.“ Това донася в живота на Шостакович страх от репресии. Шостакович не е бил под атака само от Сталиниския режим, ами Стравински пише от Ню Йорк, че творбата е „плачевен провинциализъм“. Така чак 27 години по-късно той преработва своята опера, за да види тя наново бял свят. Преработва не само музиката, но и текста, който подлежи на цензура.
В оригиналния текст Катерина Лвовна казва:
„Конят гони кобилата, котаракът дебне котката, гълъбът лети към гълъбицата, но защо никой не идва при мен?!
Брезата я гали вятърът, слънцето я топли с лъчи… За всички има поне една усмивка. Само аз съм сама.
Никой не полага ръка на моето рамо. Никой не целува горещо моите устни. Никой не милва нежно моята плът, никой не ме омаря до край от страстни ласки…
Тъжно се стичат дните ми, без надежда… никой, никой не идва при мен.“
Какво казва Катерина 27 години по-късно:
„Аз си спомням как веднъж под прозореца видях свито гнездице.
Два гълъба там си гукат и в недето волно кръжат.
Сега за често ги гледам и от завист обливам се, плача…
Че няма крила като тях, тяхното щастие нямам. Завиждам им.
Цял век без любов тук съм в затвор. Не съм свободна, волна…
Ах, не мога да живея така!Няма за мен гнездо под небето.
Защо, защо такава съдба?!
„Доста голяма разлика. За мен единият текст застъпва един проблем, другият текст – друг проблем на Катерина. И двата са велики. Сега е интересно какво прави от един такъв текст и музиката на Шостакович една певица,“ коментира Вера Немирова, но отказа да разкрие Коя ария ще изпълни Мария Цветкова в ролята на Катерина.
