Мнение против изграждането на връзка чрез стълбище от улица "Четвърти януари" до Небет тепе през двора на Арменската църква бе публикувано в фейсбук страницата "Архитектурата на Възрожденския Пловдив". Групата, която публикува уникални снимки и архивни документи с едни от най-задълбочените и аргументирани исторически факти за Стария град, смята, че по този начин ще се разруши автентичността на района.

"Този подход ще премине през крепостните стени - неслучайно там не е имало вход за крепостта, тъй като там е най-стъмният участък. Там не е имало улица и през Възраждането. Най-константното нещо в резерват са неговите улици - сградите се рушат, но улиците остават", коментират от групата.

Като алтернатива се предлага развитие и оформяне на подход през потерната от северната страна или по пътеките от изток, които са по-логични, според мнението. Те обаче не са почистени и затова не се използват. Прокарването на това стълбище ще унищожи и автентичността на самия комплекс на Арменската църква - през годините там е имало гробище, елементи на дворно обзавеждане - кладенец, каменни пластики и др. Един от запазените елементи от 1828 година (годината на изграждане на църквата) е оградата с дъгообразни преливания и оцеляла до 2018 година.

Ето цялото мнение:

По повод на публикуваната информация за изграждането на стълби с площадки за наблюдение през имота на арменската църква, свързващи върха на Небет тепе с ул. "Четвърти януари", на стойност 230 000 лв.

Смятаме, че това инвестиционно намерение на Община Пловдив е нецелесъобразно и в ущърб на автентичността на резервата Старинен Пловдив, поради следните обстоятелства:

1. Небет тепе има главен подход от ул. "д-р Стоян Чомаков", която представляваше ансамбъл от недвижими културни ценности, голямата част от които собственост или съсобственост на Община Пловдив, от който ансамбъл днес липсват (разрушени са) голяма част от сградите. Освен този главен подход, такива има към върха и от изток и северозапад - най-логичните места, от които релефът позволява достъп. Логичен подход би могъл да се оформи и през потерната (резервен изход на крепостта) от северната страна на върха. Друг е въпросът в какво състояние са тези подходи в момента, в който има намерение за изграждане на допълнителни.

2. Избирането на подход от запад е нелогично - там е един от най-стръмните участъци на Небет тепе и неслучайно там вход на крепостта не е имало (предлаганият нов подход ще премине през крепостните стени), там не е имало улица и през възраждането, прекалено е стръмно а новите стълби ще нарушат автентичността на това запазено във вековете положение. Най-константното нещо в резервата са неговите улици. Сградите се рушат, улиците и подходите остават. 

3. Посоките на движение и смисълът от тази инвестиция: Накъде водят тези стълби в обратна посока и защо са ни така важни? Предлаганата стълба излиза на ул. "Четвърти януари" а от там отвежда най-логично към двата подлеза - при Чифте баня и спирката от северната страна на тунела. Това ли са трасетата на потока от туристи? Откъм пренатоварените с автомобилно движение булеварди!? 

4. Арменската църква е представлявала прекрасен възрожденски комплекс от сгради - основен храм, параклиси, училища, читалище, гробище, елементи на дворното обзавеждане (кладенец, каменни пластики и др.). Логично в един резерват би било нещата да се връщат към оригинала и да се пази малкото оцеляла автентичност на структурите, а не да се доунищожава. При нас нещата не стоят така. В Пловдив измисляме нови и нови "атракции", изграждаме фалшива реалност в един архитектурен резерват, като пет пари не даваме и на драго сърце унищожаваме оцелялото през вековете и достигнало до нас свидетелство за миналото и достиженията на този град. Предлаганото ново стълбище ще премине през двора на църквата, където в миналото е било арменското гробище на тераси над храма, където все още е запазена автентичната дворна ограда, пълзяща по склона на тепето и оформена с дъгообразни преливания, създадена още през 1828 г. и оцеляла до 2018 г.

Не коментираме въпроса с обществената инвестиция в частен имот. Но ако искаме нови подходи или възстановяването на прекъснати стари такива, по-логично е тези 230 000 лв. да се насочат към възстановяването на връзката по прекъснатата ул. "Константин Стоилов", възстановявайки един загубен достъп до стария град от Капана, или тези пари биха могли да се насочат към възстановяването на някоя от разрушените къщи по ул. "д-р Стоян Чомаков".

По-долу са снимки на оградата на арменската църква - преди и сега, на подхода към Небет тепе от изток през 1950-те години и на потерната сега.