Леки корекции за да бъдат по-уютни нашите градове – това предлага в новата си самостоятелна изложба Лъчезар Бояджиев в галерия SARIEV Contemporary. Тя е наречена „Уютни дистопии“ и бе открита в края на миналата седмица пред пловдивската публика. Няколко големи рисунки, открити предмети и една печка за топлина е събрал в изложбеното пространство Бояджиев. Изложбата се представя в контекста на по-голямата ретроспективна изложба на художника в Софийска градска художествена галерия, която ще се открие следващата седмица.
В 4 големоформатни рисунки Бояджиев предлага решения за проблемите на няколко града, големи туристически центрове. За Париж той предлага изграждане на още няколко Айфелови кули, всяка по-голяма от предходната – така туристическият поток ще бъде задоволен. Йерусалим трябва да бъде клониран, а във Венеция – да се изгради метро. Художникът е изложил и един открит обект – златисто знаме за една липсваща държава.
Изложбата откриха с няколко думи Катрин и Веселина Сариеви, кураторът Яра Бубнова и самият Лъчезар Бояджиев. Едно от най-специфичните неща у Бояджиев е, че той винаги, във всяка тема, успява да открие нещо позитивно, нещо оптимистично, каза Бубнова, представяйки автора. Макар и да се усмихваме, винаги има и сериозното – нещо, над което да се замислим.
Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции.
Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Места на мъдростта“, Галерия ИСИ-София (съвместно с Отворени изкуства – Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник“, SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото“ от серията „Другото око“, СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „С главата надолу: домакинстване на критиката“, Музей за съвременно изкуство, Белград и „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Наопаки“, Градска галерия, Любляна; „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.
