Повече ме интересува какво ще оставим, а не какво сме заварили, колкото и това да звучи някак си „разсеяно”. Трябва да се помни лозунга, перифразирам: „Оставете градовете така, както бихте искали да ги заварите, ако сте следващо поколение”.

Артистът, който смята, че „Художниците все се опитват да въ-образят света, а въпросът е да го при-у-ютят“ - Лъчезар Бояджиев, откри своя първа самостоятелна изложба в Пловдив в галерия SARIEV Contemporary. „Уютни дистопии“ е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите. Вече имаме опит с концептуалния анализ на градската материя от „Разходки из София с Лъчезар Бояджиев“, организирани от фондация „Отворени изкуства“ през 2016 г. Тази експозиция е нещо като извод от „Разходките...“ – днес на градовете им трябва това, което искат и хората – примиряване с реалността чрез уют, кавай (kawaii), хуга (huegge)... Да се заложи на релакс, а не на борба; да не се проектира, а да се обзавежда; да се използват методите на частни/лични решения в общи/обществени пространства. Авторът предлага решения на някои проблеми, миксирайки културни кодове, понятийни фетиши, политически клишета и маркетингови митове, живеещи едновременно в съзнанието.“ Това разказва Яра Бубнова, куратор http://www.sariev-gallery.com/ .

За да научим повече, разговаряхме с автора на „Уютни дистопии“. 

Длъжници ли сме на града като уютно място за живот, все пак и хората променят градовете, спрямо нуждите и ритъма на живеене?

Хората и градът живеят в симбиоза... Ако има дългове то те са или взаимни, или разположени във времето. Дълговете към миналото са някак си видими – археологически разкопки, консервация, експонация...

Понякога обаче се стига, особено в последните години, до брутална бутафорност. Именно тогава си казвам, че като граждани (за управници, инвеститори и уж-патриоти не говоря тук) нещо сме сбъркали защото не сме отчели, че имаме дълг най-вече към бъдещето – премахнали сме възможността за естествено развитие като сме позволили то да бъде заместено от стиропорено и пластмасово минало, идентичност и други фейкови атрибути и признаци на фрустрираното настояще.

С една дума – повече ме интересува какво ще оставим, а не какво сме заварили, колкото и това да звучи някак си „разсеяно”. Трябва да се помни лозунга, перифразирам: „Оставете градовете така, както бихте искали да ги заварите, ако сте следващо поколение”. :)

„Предоговарянето“ на градовете повече утопия ли е, някой ден ще стане неотложна необходимост или вече е?

„Предоговарянето” в моето разбиране засяга условията на употреба на публичното пространство, т.е. съвместният живот в града между разните хора и човешки общности, в отношенията с властта, към околната среда, обсъждането на урбанистиката, такива работи. В един или друг вид, дори и в тоталитарното минало, някакъв вид обсъждане е имало, но в ограничен властови кръг от интереси и съображения... Днес в „предоговарянето” участват всички, дори и с пасивността си, с това че не гласуват или гласуват някак си инертно, дори и в местните избори. И в никакъв случай не е утопия, поне не в строгия смисъл на думата. Например, проектът на ИСИ-София и ЦАИ-София от 2003-2006 г. със заглавието „Визуален семинар” http://ica-sofia.org/bg/arhiv/visual-seminar в същността си беше вид платформа за предоговаряне – между експерти, граждани, медии, власт. Всъщност – необходимост е, и ако още не е реалност в някои градове, то е само въпрос на време да стане такава.

Кои градове от България могат да намерят своето място в „Уютни дистопии“ и какво би било „разместването“ за Пловдив, например?

София, на която и трябва да помъдрее – още, и още независимо от вече направеното в тази посока особено в последната година с активния публичен дебат за 1300-години паметника и за Бронзовата къща; Пловдив, който е така разнообразен в миналото си и в актуалната си картография, че винаги му трябва да си прави „селфи” – и като цяло, и като индивидуални човеци... Например, миналата есен през септември направих една гигантска инсталация с карта на Пловдив за Нощта – беше в залата на бившия Детмаг „Снежанка”. Цел и смисъл на „упражнението” беше да се създаде тотална пространствена среда и усещане за конкретен град като фон за правене на „селфи” с една единствено възможна гледна позиция, която се ползва само от един човек във всеки един момент... Един вид – визуална ситуация на съизмеряване през съвременния жанр на „селфито” – аз и градът, съвсем буквално казано; Аз и Пловдив – едно към едно. :)

Къде е най-уютното място за Лъчезар Бояджиев - във въображението или в реалността и какво представлява то?

Най-уютно ми е тогава, когато сънувам, че летя и гледам на града от птичи поглед... Това ми се случва често, особено в моменти на голяма активност и удовлетворение. Но дори и тогава има страх, и то насън, че ще „задера” с крило или глава някоя жица, кабел, стълб и т.н. Когато излязоха днешните дронове се оказа, че визуалното ми въображение и някакъв тип пространствено, ментално „проектиране” на сън са съвсем същите, както и когато човек гледа през камерата на един дрон от горе към земята, града и т.н. В този смисъл – отговорът трябва да е – „във въображението”, но пък се оказа, че днес моето въображаемо вече е реалност...

Скоро предстои тур в Пловдив във връзка с първата ви самостоятелна изложба в галерия „Сариев“, какво да очакваме?

Турът ще е в и за изложбата, а не в града. А прелестта на пространството в галерия „Сариев” е в това, че като застанеш прав в центъра и се завъртиш около остта си вече си направил пълен тур на изложбата. :)

Иска ми се обаче този тур да бъде някак си „на място”, но да засяга въображаеми маршрути и перспективи, мислени далеч извън пространството и на галерията, и на града. Но повече не смея да кажа, за да не разруша усещането за „съспенс”.

Тъй като акцентът досега беше изложбата в галерия „Сариев“ в Пловдив, а "Уютни дистопии" се организира в контекста на ретроспективната експозиция Sic Transit Media Mundi („Настоящето е прекалено късо и доста тясно“), която беше открита на 14  февруари в СГХГ да кажем няколко думи и за концепцията на това събитие. Когато миналото е далече и системата там е отдавна провалила се, а настоящата не дава достатъчно основания за упование в нея, какъв е нашият правилен ход?

Правилният ход винаги е „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще”, дори и тогава, когато човек е ограничен в избора и действията си от обстоятелствата на света и мястото, в което живее. Изложбата ми в СГХГ показва предимно работи невиждани тук  - или никога, или след 1990-те години – период в живота на страната, който беше драстичен, хаотичен, дори брутален, и който остави трайни следи в съзнанието на хората – недоверие и към институциите, и един към друг; разпад на социалността, ако си представим, че онова преди 11.1989 г. е било някакъв вид социалност. Заповядайте на някой от туровете, които ще правя в изложбата... И само да кажа, че в една от витрините съм поставил и остатъците от първото си публично показано в България произведение – това беше една авангардна изложба, която се откри в Благоевград на 11-ти ноември 1989 г. Някак си символично, но не и безболезнено за мен – работите ми от тази изложба изчезнаха – откраднати, или унищожени от завистници и до днес не знам... Но има някаква символика в това.

Промяната в градовете и изгубения уют също създават усещане за стесняване на настоящето, оформят осезаемо лисата на простор и въздух, може би и затова все повече хора се обръщат към най-тихите места у нас, в които има особена топлина и уют, дори да са изчезващи -  селата, вие имате ли си такова място?

Разбира се... Прегледайте Фейсбук стените на близките ми хора, или поне само моята, ще разберете. Няма тайни :)

Турът в изложбата „Уютни дистопии" с художника Лъчезар Бояджиев ще се състои на 18 февруари от 14 часа, мястото е галерията на улица "Отец Паисий", 40, Пловдив

По време на тура ще имате възможността да научите какво е общото между палмите, комфорта и хвърчащите градове, да чуете повече за концепцията, залегнала зад името „Уютни дистопии", както и да разберете къде се крие вдъхновението зад всяка от творбите в изложбата. И не на последно място може да попитате лично автора какво му трябва на вашия град, съобщават организаторите от Open Arts. 

снимка: Night.bg