Водещи български писатели изпратиха отворено писмо, в което пожелаха да получават отчисления при заемането на книги от читатели в библиотеките, тъй като се използват техните авторски права. Писмото е подписано от някои от най-популярните и четени български писатели – Милен Русков, Георги Господинов, Божана Апостолова и още 27 други автора. Желанието им обаче изненада библиотеките и читалищата.
„За съжаление българското законодателство не съдържа ефективна уредба на въпросите, свързани с т.нар. „репро права”, и т.нар. „право на възнаграждение при отдаване в заем и под наем на произведения”. Това са съответно възнаграждения, които се дължат на авторите за възпроизвеждане на техните произведения по репрографски начин (напр. чрез фотокопиране) и възнаграждения, които се дължат на авторите при отдаване на техните книги под наем или в заем (напр. библиотеки)“, се казва в писмото.
Според тях има законова рамка, но тя е в „ембрионален вид“. Министерство на културата трябва да създаде работещ механизъм, по който да се събират и разпределят тези възнаграждания. Част от тях трябва да бъдат заделяни за фонд „Култура“ и отново да бъдат в помощ на авторите. Писателите искат да се изясни въпросът „кой е задължен да заплаща тези възнаграждения, как да се установява техният размер – да се договаря или да се установява от държавата, как да се разпределят постъпилите суми между правоносителите.“
И добавят: „Когато една песен се слуша по радио, в ресторант или на обществено място, носителите на авторски права получават отчисления.
Когато един филм се излъчва безплатно по БНТ – носителите на авторски права получават отчисления. Ако обаче една книга на български автор се заема и чете в различни библиотеки в страната от хиляди абонати, авторът на тази книга не получава и стотинка. Това не е справедливо.“
Исканията на писателите са обединени в две точки:
С оглед на всичко изброено, Ви предлагаме следното:
„1. Да се създаде ефективен механизъм за приложението на чл. 20 а от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за начина на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде определен справедливо кръгът от задължени лица.
2. По аналогичен начин – да се създаде ефективен механизъм за приложението на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за начина на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде определен справедливо кръгът от задължени лица.“
Писмото са подписали – по азбучен ред:
Алек Попов, Амелия Личева, Ангел Игов, Антон Дончев, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Васил Георгиев, Веселина Седларска, Владимир Зарев, Георги Бърдаров, Георги Господинов, Георги Константинов, Георги Тошев, Деян Енев, Екатерина Йосифова, Елена Алексиева, Емил Андреев, Емануил Видински, Захари Карабашлиев, Здравка Ефтимова, Иво Сиромахов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Мирела Иванова, Михаил Вешим, Недялко Йорданов, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Силвия Томова, Светослав Иванов, Стефан Цанев, Христо Карастоянов, Юлия Спиридонова.
Тяхното писмо обаче изненада библиотеките и читалищата, повечето от които работят в тежки финансови условия. „Една библиотека, която закупува книга, вече е платила авторските права. Сумата за тях би трябвало да бъде част от стойността ѝ. Важно е да се подчертае това – библиотеки и читалищата купуват книги, те си плащат, за да имат книги“, коментира за Kapana.bg Димитър Минев - директорът на една от най-старите и богати библиотеки в България- пловдивската „Иван Вазов“. "Изобщо не намирам за уместна аналогията с правата за песни и филми", добави още той.
Ако трябва да се плаща за всяко наемане от читател, така сякаш библиотеката я купува няколко пъти, добави той, след като се запозна с писмото на писателите. Минев добави, че уважава много всичките подписали се автори, които са сред елита на българската литература, но добави, че не е чувал никъде по света да съществува подобен механизъм, според който библиотеките да плащат на авторите, спрямо това колко пъти се заема дадена книга. Библиотеките и особено читалищата са в тежка финансова ситуация и механизмът не може да бъде обвързан с техния бюджет.
„За щастие ние имаме хубав бюджет и успяваме да закупуваме книги, макар и най-новите понякога да не са в нужните бройки и за по-търсените книги да има опашки“, добави той. Не така обаче стои въпросът с други институции. Той припомни, че има наредба, според която за библиотеките трябва да се отделят съответни средства, съотнесени към населението. Това обаче не се спазва.
Много често книгите, които се заемат от библиотеките, се ползват за образователни и научни цели, припомни Минев и подчерта, че законът е ясен, че в този случай ползването от учени и изследователи е по-свободно. „Ако някой вземе книга и я копира на копирна машина, отговорността е на съответния обект, който прави това копие, а не на библиотеката“, каза още той.
Димитър Минев изтъкна също, че такива отчисления няма да се дължат за чуждестранни автори. Никой чужд писател няма да гони библиотеките за пари от тези права, добави той. Накрая може да се получи така, че библиотеките няма да имат възможности да купуват български автори и те ще изчезнат от лавиците, добави той.