Дано не минем към лятното часово време, защото това ще бъде още по-пагубно за голяма част от хората

Ако искате да сте психически и физически здрави, би трябвало да имате еднакъв ритъм през денонощието

Играта на дискомфорт на биологичния часовник не е подходяща за никого

Смяната на времето през пролетта и есента в страните от ЕС се управлява от Директивата на ЕП и Съвета относно разпоредби за лятното часово време. Текстът предвижда да се поддържа единен часови режим дори и ако смяната на времето се премахне.

Съгласно директивата, във всяка държава членка на ЕС периодът на лятното часово време започва в 1.00 ч. по Гринуич в последната неделя от март и завършва в 1.00 ч. по Гринуич в последната неделя от октомври.

Независимо от Европарламента и Еврокомисията, България е свободна да премахне местенето на стрелките на часовника по собствена инициатива, когато прецени. Необходимо е само решение на Министерския съвет.

У нас часовото време през пролетта се сменя от 1979 година. 

Процедурата за отмята на двойното часово време е доста тежка. Ако Европарламентът се обедини зад резолюция в този смисъл, тогава Еврокомисията трябва да направи предложение до страните членки. До отпадане ще се стигне, ако всички те одобрят предложението. Най-големият спор е кое точно време да се избере - лятното или зимното. 

Финландия, Полша и Естония са сред еврочленките, които силно лобират да се прекрати местенето на часовника през пролетта. 119 държави минават към лятно часово време, а някои не го правят - отскоро Русия, а също Япония, Китай, Сингапур, Естония и други. 

Как се отразява преминаването към т.нар. „лятно часово време“ - за това разговаряме с проф. Надежда Маджирова. Тя е психиатър, преподавател по психопатология, психофизиология, детска психопатология, била е ръководител по психиатрия и медицинска психология при МУ-Пловдив от 2003 до 2012 година. Работи по проблемите на депресиите, шизофренията, невротичните и тревожни разстройства и други. Специалист е по хронобиология - наука, изучаваща връзката между циркадианните ритми и здравето на човека.

Проф. Маджирова, как се отразява смяната на часовото време през пролетта?

Определено пролетната смяна на времето се отразява зле за всеки човек. Един час минаване напред означава нарушаване на биологичния часовник. Правило ми е впечатление, че когато минем на лятно часово време аз лично изпитвам дискомфорт, нарушение на съня, но това е констатирано и при пациенти. Работя в областта на хронобиологията от 1980-та година. Тогава проведох едно проучване на здрави хора, които трябваше да попълват колебанията на подтиците и емоциите в период от един месец. При едната група изследването съвпадна със смяната на времето. Оказа се, че млади здрави хора първите 2 седмици имаха стабилност на ритъма, с след промяната на времето през пролетта тази стабилност се наруши. Имаха проблеми със съня и други симптоми, тогава помислих, че причината е в промяната на часовия график, защото това не се получава през останалите месеци на годината. 

Можем ли да кажем кои хора са по-уязвими при преминаване към лятно часово време? 

Най-добре се приспособяват хора между 30-35 годишна възраст, но децата и възрастните хора трудно се адаптират и се чувстват зле. Един час напред преминаване на времето е рисково за хора със сърдечно съдови заболявания. Някои автори са установили, че броят на инфарктите през това време се увеличава с 5 процента. Зачестява безсънието, колебанията в настроението, депресивни и невротични разстройства също могат да бъдат отключени след смяната на часовото време. 

Тогава повече печелим или повече губим от това?

Не срещнах в научната литература някой да е изчислил какви са разходите за лечение на влошените болни с депресия, неврози, с упорито главоболие, с тревожни разстройства, зачестилите лечение на повече инфарктно болни, и трудовите злополуки, заради смяната на времето и заради по-честите пътно-транспортни произшествия. Ако се направи такава статистика загубите ще излязат по-големи от ползите, според мен. А да не говорим, че най-важно е здравето.

Колко време отнема периода на адаптация?

Когато човек е млад, енергичен и здрав - две, три дни. Но общо - към един месец. Хора, които се налага да работят нощна смяна изпитват по-голям дискомфорт и някои от тях, за да оправят съня си и да се справят с нарастващата тревожност или депресия се налага да сменят работното място. Играта на дискомфорт на биологичния часовник не е подходяща за никого. 

Има спорове лятното часове време ли да остане или зимното, кое е по-правилно, според вас?

Смятам, че ще бъде огромна грешка оставането на лятно часово време. Хората, които правят такива решения, трябва първо да се съветват с хронобиолозите. Представете си: лятото минаваме напред, зимата назад - зимата проблеми няма обикновено, но всъщност в един момент ще се окаже, че ще минаваме два часа напред. Това  води до пълна десинхроноза на нашите циркадианни ритми.

Кажете ни повече за науката „Хронобиология“?

Тази наука е стара и древна. Когато започнах да работя в областта на хронобиологията правех изчисление на опитите за самоубийство при психиатричните пациенти във връзка с геомагнитните бури и биоритмичните критични дни, се оказа, че има зачестяване в периодите на тези бури и когато имаме двойно и тройно критичен ден, например. След това се насочих към колебанията на подтиците и емоциите през денонощието. Хронобиологията е наука, която се занимава с дневните колебания на различните функции и процеси в организма, това са ензими, хормони и др. 

А какъв съвет бихте отправили към хората, предстои вероятно поредна смяна на времето през март?

Обикновено е добре преди смяната на времето всеки ден човек да увеличава малко часовете на ставане, но това не решава проблема. Например, децата имат много подвижен ритъм на подтици и емоции особено до 14 годишна възраст. Аз съм изследвала деца до 3 годишни, до 14 годишни и т.н.  Когато децата са първа смяна вечер, те си лягат, за да станат сутрин рано. Но когато са втора смяна на училище- стоят до късно и се събуждат по-късно. Значи всеки месец се променя техният биологичен ритъм. Добре е децата да са дневна смяна. Друго, което е важно. В Щатите е правен експеримент със студенти, които са утринен тип ритъм - правят им занятията в сутрешните часове, а на тези, които са вечерен тип - в късния следобед. Тогава се установява, че успеваемостта им се увеличава. Тези пък, които трудно понасят нощните смени, трябва да предпочетат здравето. Аз съм имала пациенти, които като сменят работата се чувстват много по-добре.  

Ако искате да сте психически и физически здрави, би трябвало да имате еднакъв ритъм през денонощието - по едно и също време да лягате вечер и да ставате сутрин, по едно и също време да се храните през деня. Има хора, които имат сериозни соматични проблеми, но спазвайки адекватен и постоянен режим на живот, дълго време живеят и се чувстват добре, за разлика от тези, който действат хаотично и дори се подиграват със своя биологичен часовник. 

И дано не минем към лятното часово време, защото това ще бъде още по-пагубно за голяма част от хората.