Авторът на „Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите” е световноизвестният Джон Патрик Шанли – носител на Оскар за филма „Лунатици“ с Шер и Никълъс Кейдж, с награди Пулицър и Тони за пиесата „Съмнение”. Постановката на Ованес Торосян е премиера за Шанли на българска сцена.
Катерина Георгиева, театровед и поетеса:
"Спектакълът „Дани и дълбокото синьо море“ е като цитат на Норман Мейлър за „По пътя“ на Керуак – глътка чист въздух в напоеното от нафталин и излишни декори театрално българско пространство. Диша, пулсира, илиза пара, превръща въздуха в нажеженост от думи и действия и то толкова естествено, че за миг човек забравя къде е попаднал. Героите на Георги и Каталин са плътни и ярки, те са като необходимата истина, изречена от някой луд на улицата. Необходимата театрална ситуация във време, в което театърът се пресича с всички други изкуства, творците са прекалено суетни, а животът се превръща в имитация, лайкване и тагване. Пинг-понг репликите между Дани и Роберта дълго ще оглушават сладникавите клишета и ще ни бъркат в джобовете със смях, за да изкарат от там малко нешлифована човешка емоция.
Режисьорът Ованес Торосян ни докарва историята на двамата млади нюйоркчани директно от мястото на събитието – Бронкс – прашен, подземен, безнадежден, омърсен и безцелен. Вдишваме го чрез задъханото им и грубо говорене, усещаме го по тежките стъпки, през които отеква и собствената им агресивна самота, объркването, лутането и псуването в момент на тотален човешки хаос. Именно такава е и действителността на сцената на ZOOM зоната на театъра, която преживява и своята театрална премиера като пространство. А то е „абсолютният“ дом на двамата герои и трябва да се случи точно там – сурово, грубо и автентично.
Спектакълът „Дани и дълбокото синьо море“ е естествен порив за театър – чист, брутален, истински и много плътен. Младостта никога не е била толкова объркана и самотна, а лудостта – повод за среща на любов, каквато може да се случи само в момент на дълбокото осъзнаване, че смисълът е илюзорен."
“Дани и дълбокото синьо море" е като (...) мач на живот и смърт, който завършва с нежна прегръдка.“ – Ню Йорк Таймс
Номинация за награда „Аскеер 2017“ на Каталин Старейшинска в категория „Изгряваща звезда“
ДАНИ И ДЪЛБОКОТО СИНЬО МОРЕ: ТАНЦ НА АПАШИТЕ*
от Джон Патрик Шанли
превод Параскева Джукелова
режисьор Ованес Торосян
сценография и костюми Маргарита Данчева
музика И.М.А.
хореография Станислав Генадиев
фотография и видео Елена Николаева
фотограф на спектакъла Георги Вачев
участват: Каталин Старейшинска и Георги Гоцин
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.
*Танцът на апашите (La Danse Apache) е стихиен танц за двама, изпълнен със сцени на насилие, произхождащ от парижката ъндъргаунд култура от началото на 20 век.
Драматичен театър Пловдив
19 часа
Zoom Зона в Драматичен театър-Пловдив, в която се представя спектакълът, няма номерирани зрителски места. Входът е през централното фоайе на театъра.