Есенните изложбите презентират по модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път

Десетки хиляди посетиха миналогодишното традиционно събитие в Стария Град

По-голямата част от авторите подхождат интердисциплинарно

Славена Шекерлетова

Тази година се навършват 51 години от началото на Есенните изложби в Пловдив. Те започват на 17 декември 1967 г. в къщата на  Атанас Кръстев – Начо Културата с картини на Георги Божилов-Слона. С времето към събитието се включват творци от цялата страна със самостоятелни изложби, като всяка година има и почетно участие на пловдивски автор. Участвали са редица творци, сред котио Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Светлин Русев, Иван Кирков, Георги Баев, Димитър Киров, Кольо Витковски, Георги Божилов, Любен Диманов и много други.

Темата на 51-то издание на Есенните изложби през 2018-та година е „Отвъд повърхността“. Артистичен директор на форума е професор Галя Лардева. С нея разговаряме във вдъхновяваща атмосфера, сред различни творби, само ден преди откриването на голямото събитие. 

Започват Есенните изложби в Пловдив, може би най-дълго продължилото културно събитие у нас, така ли е?
Да, Националните есенни изложби са най-дълго просъществувалия формат за представяне на съвременно българско изкуство. Според сведения през 1967-ма година в двора на къщата на Атанас Кръстев се прави първата такава есенна изложба с акварели на Георги Божилов - Слона. От там нататък този форум започва да се нарича „Камерни изложби в Стария град“, „Есенни изложби в Стария град“, от доста години това са Национални есенни изложби. На практика 51 година събитието е оцеляло, с различни промени, но продължава да се разполага в дворните пространства на тези стари къщи.

За коя по ред година сте куратор на изложбите?
От 6 години съм в позицията на арт-директор на този фестивал. Занимавам се с всякакъв вид организационни задачи, освен с кураторска работа. Иначе съм ги правила и през 2000-та година, когато започна за първи път да се прави на кураторски принцип. През 2008-ма ги правихме заедно с моите колеги Красимир Линков и Светла Москова, а от 2013-та са в този си формат.

През тези години се опитвам да прокарам една конкретна  и напълно ясна за мен политика на представяне на авторите и основното, което е в нея, че много бих искала да се осъвременят изложбите, да презентират по един модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път. Представям автори, които работят и в чужбина и не са много познати на нашата публика, представям и един дебют. Идеята на есенните изложби в тяхното начало е било да бъдат алтернативно място, място на свободния дух, място за представяне на новото. Аз надграждам и показвам нови хора, които се занимават в класическите видове изкуство – живопис, графика, скулптура, рисунка, фотография…

Защо избрахте именно темата „Отвъд повърхността“?
Заглавието, според мен в никакъв случай не трябва да налага рамка и да дава тема за развитие. Не бих искала Есенните изложби да се превърнат в тематични изложби. В този смисъл, когато започвам да мисля за концепцията, се стремя да изведа основен концептуален момент, който да бъде един подход, но в никакъв случай граница, а път, посока, която да насочва мисленето на авторите. Заглавието е една обща концепция, която предполага различни интерпретации.

Казвате „Повърхността разбира“, какво се съдържа всъщност в този израз?
Повърхността би могло да бъде разглеждана в няколко пласта, топоса. Примерно, Мартиан Табаков изработва много особено едно начало в скулптурата - комбинацията от плат и метална конструкция, а пластиката е много по-консервативна. Ето, че той е новатор, който може да разчупи тези граници.

Моника Роменска показва арт принт - комбинация между фотография, компютърна обработка, графика.

По-голямата част от авторите подхождат интердисциплинарно и заглавието всъщност е ключът, който те използват, за да разработят собствената си концепция. Получи се страхотно, аз съм изключително доволна от резултата, който виждам.

Юлиян Табаков прави сайт спесифик работа в пространството на мазата на къща Хиндлиян. Калоян Илиев - Кокимото – съвършено различен прочит на темата, много социално ангажиран, разработвайки теми за религия, смърт, любов, живот.

Тази година съм поканила автор, който е роден в Пловдив, завършил е в Академията в Истанбул – Шевкет Сюнмез, но е напълно непознато име в България, а е човек с голяма биография. За него беше много радостно да изложи за първи път свои работи в родния си град.

Даниел Леков - небезизвестно име в областта на фотографията, показва много класически и традиционен, но също и експериментален начин за интерпретация на портрета като жанр.

Богдан Александров участва - този проект изцяло пасна като идея на неговото творчество и една от неговите работи всъщност представлява и визуализацията на изложбата.

Атанас Тотляков работи графика и по съвършено различен начин разработва темата, чисто тактилно.

Мартин Трифонов, скулптор, който пък направи едни много любопитни за мен пластики от алуминий  - човешка фигура, много експресивна, трептяща.

Явор Костадинов е дебютът в това издание-ново име в живописта, завършил е живопис в НХА, възпитаник на пловдивската художествена гимназия, живее в Пловдив.

От началото на подготовката до сега кои са най-силните моменти за Вас като куратор и организатор?
Винаги толкова се вълнувам преди откриването, защото влагам освен професионално отношение, но и лично и емоционално, имам сантимент. Опитвам се да правя изложбите жизнени и съвременни, което не е лесно. Нещо друго, което е специфично за тях, че те представят сбор от самостоятелни експозиции, в случая 10, които обаче, трябва и да стоят цялостно в един проект, освен да бъдат  самостойни. Това е изключително трудна задача и за авторите и за куратора, но мисля, че се е получило.

Може ли да кажем колко хора са видели изложбите миналата година?
През тези години съм работила по проект на „Национален фонд култура“, правили сме анкети и сме водили статистика. Близо десетки хиляди хора минават през изложбите. Самият месец е и много красив и уютен в Пловдив, има много туристи. Тази година особено много. На Есенните изложи публиката абсолютно категорично се осъвремени, идват много млади хора, които присъстват и на откриването и следят изложбите. И за мен е много удовлетворяващо, когато поканя автор за следващо издание и разбера, че той е следял събитието през годините и е удовлетворен, че попадна в селекцията. 

Официалното откриване на Националните есенни изложби е на 1 септември, в 18 часа в Балабановата къща в Стария град.

Авторите, включени в изданието тази година са: Калоян Илиев - Кикимото- рисунка, обект, Мексиканска къща, зала; Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор; Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда; Мартиан Табаков- скулптура, къща Хиндлиян, двор; Юлиан Табаков- рисунка, обект, къща Хиндлиян, мааза; Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж; Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала; Даниел Леков- фотография, Балабанова къща, първи етаж; Моника Роменска- графика, Балабанова къща, сводеста зала; Явор Костадинов- живопис, Балабанова къща, двор.

С това събитие започва Есенния салон на изкуствата в Пловдив.

Автор на снимките в галерията е Димитър Субашев