Остават още 10 дни, в които може да видите Националните есенни изложби

Богдан Александров: За мен Националните есенни изложби са форум, който много вярно и адекватно представя младото изкуство в България

Мартин Трифонов: Трудовият лагер „Слънчев бряг“ край Ловеч е в основата на моите работи, които мога да нарека „Отвъд безгрижието“ 

Шевкет Сюнмез: Искам картините ми да не обясняват и да не изразяват директно нещо, а да бъркат в главата на зрителя

Славена Шекерлетова

Лятото вече иска да бъде изпратено, за да си почине добре до следващия път. В Стария град в Пловдив се прокрадва есенното слънце. Скоро листата ще бъдат окъпани с палитрата на най-великия художник. Времето става все по-подходящо за вглъбяване, наблюдение, нещотърсачество и откривателство. Точно там, в Стария град, тупти изложбата на 10-ма автори, които събра Галя Лардева. Може би най-подходящото място наблизо за разкриване на нови смисли и вникване в себе си. В поредицата в Капана за 51-те Национални есенни изложби самите художници разказаха накратко за творбите, които представят. Остана да „чуете“ последните трима от тях. Но не бързайте. Или пък, напротив, побързайте, защото имате още само 10 дни, в които да се впуснете в Есенните изложби и вече не под жаркото слънце и летния задух на Вечния град, а спокойно и в прохладата на прага на есента.

Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала:
За мен е чест и удоволствие да покажа свои работи в такъв престижен форум. С времето съм следял развитието на Есенните изложби и харесвам концепцията на проф. Лардева. За мен това е форум, който много вярно и адекватно представя младото изкуство в България. Аз като художник от средното поколение съм изключително щастлив да бъда сред млади хора.

Тази година концепцията кореспондира с моите търсения. Представям цикъл от работи, които съм нарекъл „Вертиго. Портрети #бездиагноза“. Те представляват неща, в които интегрирам част време, с което предизвиквам движение, което може да отключи различни състояния. Някои от тях могат да бъдат дълбинни, под повърхността или да отнасят в стаени кътчета от нашето съзнание.

Отвъд повърхността са стаени истините, там са страховете ни и там са нещата, които могат да ни отправят в дълги пътувания.

Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор:

Преди три години завърших НХА, специалност Скулптура. Първоначално беше изненада за мен, когато ми се обади проф. Лардева. Заех се с голям хъс да работя за тези изложби. Те са събитие за мен като млад автор. А защо избрах да се занимавам със скулптура… То си е някаква щуротия, дето отвътре му идва на човек. Някой ме гледаше как изпълнявам нещата за тук и каза „Леле, ако някой те види, никога няма да кандидатства „Скулптура“.

Това, което представям са едни на пръв поглед безгрижни фигури, препичащи се на слънце, затова и съм много доволен, е съм в този много огрян от слънцето двор в Стария град.

До последния ден, докато редих моята изложба имах изненади. Една от фигурите, например мислех да я поставя в изправено положение, оказа се, че стои много по-добре легнала. Много обичам ,когато процесът е свързан с подхранващо любопитство и има изненади, макар че при скулптурата те са рядкост.

В тези фигури има едно привидно безгрижие… Като дете бях чувал за съществуването на трудови лагери в НР България преди 89-та година. Отидох да разгледам такъв лагер до Ловеч, който се е наричал „Слънчев бряг“. Останах изненадан, че нямаше табела, никак не беше отбелязано какво е имало там, очаквах да видя нещо като музей, а вместо това изоставен кариера, без да е ясно какво се е случвало. По-късно се зачетох по темата и стигнах до едно интервю, в което оцелял от този лагер разказваше как са ги карали да танцуват хоро, когато покрай тях минава влака Троян –Ловеч. Целта е била пътниците да си мислят, че в лагера е весело. Прецених, че мога да стигна до някакъв пълен абсурд, да свържа курорта Слънчев бряг, който е строен по същото време, когато е създаван и едноименният лагер до Ловеч. Мисля, че се получи „Отвъд безгрижието“.

Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж:

Използвам символи от историята и от личната символика на индивида, като понякога те съвпадат, но може да са отдалечени един от друг. Индивидът си има собствена история, която понякога противоречи с всички официални истории в света, в които се ражда и моята тематика е свързана с това. Това разминаване може да бъде травма и човек трябва да бъде креативен, за да намери инструменти да се справи. Примерно, детският реализъм е такъв инструмент. Когато сме свидетели на някакви исторически явления, които променят живота ни, си създаваме собствена символика. Малко е объркано, но на мен това ми харесва. Искам моите картини да не обясняват и да не изразяват директно нещо, а да бъркат в главата на зрителя.

Но хората си смениха начина на живот, понятията, също. Обществените позиции се смениха. При нас това се случи много драстично, за кратък период от 60-70 години преминахме от феодална в социалистическа и в капиталистическа система. Това си е травма за нашето поколение, някак си го преживяхме и е време вече да използваме цялото това наследство по креативен и позитивен начин, ако е възможно.

Авторите, включени в изданието тази година са: Калоян Илиев - Кокимото- рисунка, обект, Мексиканска къща, зала; Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор; Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда; Мартиан Табаков- скулптура, къща Хиндлиян, двор; Юлиан Табаков- рисунка, обект, къща Хиндлиян, мааза; Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж; Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала; Даниел Леков- фотография, Балабанова къща, първи етаж; Моника Роменска- графика, Балабанова къща, сводеста зала; Явор Костадинов- живопис, Балабанова къща, двор.

Още за изложбите: Галя Лардева

Художници

 

Image Gallery

View the embedded image gallery online at:
http://kapana.bg/kakvo-da-izberem/item/12278-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD#sigProId9f194a16c2

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…