Райна Кацарова

Пловдивското списание за култура „Нула32“ отбелязва петата си годишнина с петорна корица и празничен брой

Притесненията на домакините относно капризите на времето напоследък не се сбъднаха и петият рожден ден на списание „Нула32“ протече, както подобава  - спомени, смях, закачки, хубава музика. И пет торти - по една огледална за всяка корица, включена в специалното празнично издание. В „Конюшните на царя“ в Стария град, сериозен интерес предизвика фотоматът, от който гостите получиха на момента своите снимки. Естествено, за всеки имаше и екземпляр от новия 21-и специален брой на списанието. Представянето му е част от програмата на фестивала „Пловдив чете.“

„Нула 32“ съществува на границата между публицистиката и литературата. За читателите си то е напълно безплатно, а за всеки нов брой, списанието прави отделна премиера. То е единственото безплатно печатно издание, което предлага абонамент, като над 170 човека вече са членове на Клуб „Нула32“. Всички те получават персонализирано копие с името си, изписано на съответния брой. Въпреки, че присъства на всички дигитални платформи, читателите му ревностно търсят отпечатаните на хартия екземпляри. За да ги запазят в домовете си, при любимите книги.

Минути преди началото на официалното представяне, главният редактор на списанието Панайот Стефанов отговори на няколко въпроса:

-Как се чувствате, вълнувате ли се?
-Точно в момента се чувствам зависим от капризите на времето, тъй като, за това събитие и брой сме работили цялото лято.                      

-Как виждате сами себе си на своя пети рожден ден?
-Виждаме се като едно малко дете, което току-що е започнало да говори. Оформя собственото си мнение и се опитва да порасне по-бързо.

-Имате ли усещането, че това, което създавате, е много повече от списание?
-Надявам се да не бъдем ограничени само между две корици, а да изграждаме цялостен лайф стайл около „Нула32“. Със събитията, които правим, онлайн магазинът, който развиваме, нашия абонаментен клуб и новите медийни формати, които искаме да стартираме. Да бъдем цялостни. Печатното издание да остане в центъра, около който да градим всичко останало. Ядрото на списанието сме ние - седем, осем души.

-Кое е вашето любимо място в Пловдив?
-Махалата, като естествен хабитат, без да бъде назована конкретно някоя. Махалата с приятелите, със семейството и дома. Това не е едно място. Това са много места. Махалата е детството на живота и там всеки се завръща и се опитва да възроди някакви спомени.

-Какво бихте казали на хората, които идват в Пловдив да търсят прехраната си, но не винаги са добре приети?
-Да не обръщат внимание на недоброжелателите, защото това не е важно. Това е невалиден аргумент. Не е от значение кой откъде идва, както казва един от участниците в най-новия ни брой: “Важното е да бъде готин, за да бъде пловдивчанин. А да си готин, означава, първо да си възпитан, второ - да обичаш мястото, на което живееш.” В този смисъл се нулира месторождението, както и ние винаги сме казвали, пловдивчани са хора, които са свързани с града духовно, не по лична карта. Ако си обичал някого тук или обичаш мястото, ти си пловдивчанин. Това е нашата аудитория.

- А Вие бихте ли отишли да живеете в друг град?
-Сега се намираме в кулминационната точка от развитието на списанието. С всеки брой вдигаме по-високо и по-високо нивото и това ме мотивира. И много трудно бих могъл да го заместя с нещо друго.