SARIEV Contemporary, Пловдив

представя:

 

Стефан Николаев

ВЪРВЯ ПРЕЗ ЛАБИРИНТ, КОЙТО Е ПРАВА ЛИНИЯ

самостоятелна изложба

 

изложбата ще се състои в SARIEV Contemporary и църква “Свети Йосиф”

 

19 май – 30 юни 2017

 

Откриване: 19 май 2017

18:00 - откриване в галерия SARIEV Contemporary в присъствието на художника

18:50 - пешеходен тур – 9 мин. 

19:00 - откриване на втората част на изложбата в църквата “Свети Йосиф”, Пловдив

20:00 - откриване на FLUCA – austrian cultural container (пред SARIEV Contemporary) с Пламен Деянов

SARIEV Contemporary има удоволствието да представи самостоятелната изложба “Вървя през лабиринт, който е права линия” на Стефан Николаев. Изложбата ще бъде представена в две пространства в Пловдив – белия куб на SARIEV Contemporary на ул. “Отец Паисий” 40 и католическата църква от 19 век “Св. Йосиф”[1]. Това ще бъде първата изложба в историята на храма “Св. Йосиф”, която ще постави и началото на културното сътрудничество между SARIEV Contemporary и Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква. Авторът Стефан Николаев ще присъства на откриването и ще направи авторски тур в изложбата.

Кураторският текст към изложбата е на изкуствоведа Светлана Куюмджиева.

Най-страшният и гибелен от всички лабиринти, според Борхес, е този, в който не се луташ по коридори, проходи и тунели, а вървиш по една единствена прецизна права линия. Стефан Николаев е поел по такъв необичайно драматичен за него маршрут, но през цялото време погледът му е вторачен в огледалото за обратно виждане, в което вижда и малко от себе си, и от всичко отминало назад – събития, произведения, спомени, сънища, мечти. Линията му на движение е точно толкова права и директна, колкото са асоциативните връзки между мрамора и скулптурата, картината и рамката, репродукцията и оригинала, пространството и функцията на обекта. Парадоксите и клопките на лабиринта се появяват с всяко отместване на погледа напред към предполагаемия му изход или назад към вече извървения път.

Пътуването му много прилича на ретроспекция с работи от последните почти 15 години и дори на вглъбен самоанализ, в който авторът систематично подрежда опита си в периоди, дялове и проценти. И ако Дюшан твърди, че артистът е неподатлив на такъв анализ, защото работата му е плод на чиста интуиция, Стефан Николаев прави точно обратното, като насича дори най-интуитивните си и подсъзнателни преживявания в процентни диаграми. Противоречието, словесната игра, цитата и постоянното сверяване с миналото не са непознати за изкуството средства, но тук са по-скоро част от навигацията. Ако “бащата на реди-мейда” отнема функцията на предмета – стойка за бутилки, Николаев му я връща като действащ канделабър. В самопротиворечие той многократно преобръща концепциите си от образ към обект, към текст и отново в образ, превърта ги обратно. Назад свети и надписът с мистичното прозрение за пътя му през лабиринта. В контраст и противоречие с неговата непреклонна линеарност е поставил цялото хедонистично обилие на лукс, разкош и радост, типично за изкуството му.

Come to Where the Flavor is (2004) може да изглежда като край на пътуването, но всъщност е неговото начало и едно от първите произведения от цяла серия “обвити в тютюнев дим”, които Стефан Николаев прави. Кутията с луксозна марка цигари, монументализирана и превърната в надгробие, е една от най-известните персонални употреби на реди-мейд стратегията, приложени от художника.

After me (2017) (работно заглавие) е реплика на работа от същия период и от същата тютюнева тема в изкуството на Николаев. Но сега той рисува за първи път от десетилетие, пресъздавайки постера Poster Posterity от 2003 в живопис. Статусът на произведението е трансформиран, първо по обратния път от репродукция към оригинал, който всъщност е по-скоро живописна репродукция на оригиналния принт, а след това и от картина към скулптурен обект, станал такъв единствено благодарение на прогорената картинна рамка от месинг.

Също толкова парадоксален е и надписът “I walk a labyrinth which is a straight line”, буквално материализирал и опредметил названието на изложбата в злато и в замайващите криволици на неона. Изявлението е разрастнато до статичен и взискателен обект пак в противоречие със собственото си съдържание, с мимолетността на думите и движението.

Най-романтичният от всички обекти, разположени по правата, е пределно геометричният Dreamworks (2017) – дневник на сънищата, безсънието, виденията, мечтите и на кошмарите. Диаграмата представя определено съотношение между времето, прекарано в подобни преживявания, но колкото е лична, толкова тя е споделена от всеки за собствената му емоционална и житейска равносметка. Или буквално и брутално консумирана – от шоколад. Nightmares (2017) е тъмната половина на това произведение и най-логичната обратна връзка към началото, където е вкусът… (Come Where the Flavor is)

Ако примем онази стара математическа теза, че всяка права линия е всъщност дъга от безкрайна окръжност, то пътят през този лабиринт навярно наистина води към началото му. В изложбата обаче тази загадка е отворена, а началото и краят са разделени в две пространства на няколко крачки едно от друго – галерия SARIEV Contemporary и почти непознатата дори за пловдивчани католическа църква “Свети Йосиф” в Пловдив, в която галерията представя изложба за първи път. Тук започва или завършва (по избор) пътуването през лабиринта с познат клерикален жест, добил противоречива пърформативност.

Това е може би най-литературната изложба на Стефан Николаев, безкрайно чиста като форма, но препълнена с текст, символи и референции - от борхесовите царе, дедективи и герои, гръцките философи, митичните кентаври, Алиса, средновековните мистерии на Умберто Еко, кафкианската обсесия от топчето, което се търкаля напред назад в китайския лабиринт до фройдовите съновници, Юнг и Библията. Сред всичко това от традиционен образ на гибел, опасност, несигурност и клопка, лабиринтът се превръща в най-верен архетип на изкуството изобщо и сигурно убежище за артиста.

 

Стефан Николаев е роден в София през 1970 година, завършва Художествената гимназия в родния си град (1983-1988), Парижкaта академия за изящни изкуства (1988-1994) и Уинчестърската школа по изкуства (1992), Англия. Имал е множество самостоятелни изложби, сред които: Bronze, sweat and tears, Michel Rein, Брюксел (2016), Business, Model, Sculpture, SARIEV Contemporary, Пловдив (2015); If Things Are Not As You Wish, Wish Them As They Are, Galerie Michel Rein, Paris (2013); Holy Spirit Rain Down, в центъра за съвременно изкуство Les Eglises, Chelles, Франция (2010). Негови творби са участвали и в многобройни колективни изложби във Франция, Белгия, България и др. През 2007 г. Николаев представя България на Венецианското биенале (заедно с Иван Мудов и Правдолюб Иванов). Същата година участва и в Лионското биенале, а през 2004 – в Биеналетата в Гуангджу, Корея и Цетинье, Черна Гора. Негови работи са показвани в арт изложенията ArtBasel, FIAC, The Armory Show, ARCO. За участието си в 4-тото Биенале в Цетинье Николаев получава наградата за изкуство на ЮНЕСКО. SARIEV Contemporary е реализирала две самостоятелни изложби на художника в Пловдив и го е представяла на международните форуми Art Cologne 2016, Art International 2015, Vienna Fair 2014 и 2012.

[1] Католическата църква “Св.Йосиф” е един от малко познатите храмове в Пловдив. Той е свързан с девическия католически колеж “Св.Йосиф”, създаден от сестрите йосифинки, едни от най-видните представителки на френското католическо мисионерство през 19 век. Колежът е създаден през 1899 година и през същата година е осветена и църквата “Св.Йосиф”. Тя е издигната по идея и съдействие на Софийско-пловдивския епископ Роберто Менини и за нейното изграждане подпомага и австроунгарския император Франц Йосиф I. До 1948 година, когато сградата на колежа е национализирана, в него се възпитават поколения момичета в един европейски образователен модел и добродетелите на религията. Църквата е под управлението на Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква. 

[2] “Във всички прояви артистът действа като медиумистично същество, което търси своя изход от лабиринт отвъд времето и пространството.” – Марсел Дюшан, Творческият акт, 1957

Изложбата ще бъде отворена за посещение:

Галерия SARIEV Contemporary – ул. “Отец Паисий”40, Пловдив

всеки делничен ден от 10 до 18:30 часа, събота и неделя с предварително запитване

Църква “Свети Йосиф” – ул. ул. Д-р Г. М. Димитров 11Б

всеки вторник, четвъртък и събота от 11 до 19 часа

Коментирай

Попълнете задължително отбелязаните с (*) Полета. HTML код не е позволен.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…