„Да върнем картините в Музея“ е първата дарителска кампания за споделено финансиране на част от музейна колекция

По-малко от 20 дни остават до събирането на сумата от 3800 лева за реставрацията на платната на майсторите на живописта

Историите зад майсторските платна от художествения фонд на РЕМ-Пловдив ще научим в деня на изложбата, ако инициативата се окаже успешна

Славена Шекерлетова

20 платна, рисувани от едни от най-големите майстори на живописта в България предстои да бъдат реставрирани, ако обаче се съберат достатъчно средства за това. Кампанията „Да върнем картините в музея“ е на Етнографски музей Пловдив и фондация Open Arts в рамките на НОЩ/Пловдив 2017.

"Произведенията са от фонда на РЕМ-Пловдив, който тази година отбелязва своята 100-годишнина. Малцина знаят, че в самото си начало музеят е основан с два фонда - единият е художествен, а другият - етнографски". Това разказва уредникът Грозделина Георгиева и добавя, че целият художествен фонд се състои от около 150 картини, а също графики и литографии.

Тези 20 картини са непоказвани досега, поради лошото си състояние. Това са творби на художниците Енчо Пиронков, Анастас Стайков, Дарена Георгиева, Петко Владов, Елза Гоева, Колю Витковски, проф. Михаил Карапаунов, Тома Трифонвски, Деньо Чоканов и др.

 „С радост приехме идеята на фондация Open Arts, надявам се наистина да е успешно. Досега платформа е правена предимно за социални проблеми, а аз казвам, че картините също имат социален аспект, те са като живи организми, които пребъдват и остават за поколенията. 1000 човека да внесат по 10-20 лева и сумата ще се събере“, казва Грозделина Георгиева.

Творбите са рисувани от 30-те години на миналия век до наши дни. Всички произведения са различни, но обединяващото между тях е това, че имат нещо свързано с етнографията.

В картините на  Анастас Стайков виждаме самарджия и хромел (ръчна мелница от два камъка) - една жена в стара родопска къща, която смила зърното на брашно и в ляво на големия салон, където ще бъдат изложени картините имаме показан такъв уред. За него много малко хора са чували. В картините могат да се намерят предметите, които са по нашите зали“, разкрива уредничката.

За всеки един от авторите се подготвят анотации, които обаче освен дати, ще съдържат интересни истории, свързани с живота или създаването на произведенията.

За Анастас Стайков от музея разказват: „След като излага картината си „Родопска сватба“, която изобразява женитбата между християнин и мюсюлманка, го обвиняват в натурализъм и Съюза на художниците предприема крути мерки срещи него, той е понижен от член на СБХ в кандидат-член. Той толкова са обижда на действията им, че 15 години спира да рисува.  Анастас Стайков още 16-годишен прави първата си изложба в Смолян. На 20 години постъпва в Художествената академия, завършва и заминава на специализация в Париж, където е оценен. „Родопска сватба“ остава една от най-обсъжданите картини у нас в средата на миналия век“.

След като научава за инициативата на РЕМ-Пловдив, дъщерята на Анастас Стайков идва в музея, за да подари всички предмети, които баща ѝ е използвал за нарисуването на „Родопска сватба“,  закупувани са от различни места. Картината е дарена в Смолянската галерия, а предметите, участвали в нарисуването се надяваме да може да видим по време на НОЩ/Пловдив 2017.

Произведение на друг художник с много интересна съдба ще бъде показано в музея. Това е Тома Трифоновски. Роден е 1939-та година в Гърция, като 11-годишен по време на Гражданската война е изведен извън страната в групата на т.нар. деца бежанци. Част от живота си той прекарва в Чехия и Унгария. След време родителите му го откриват чрез Червения кръст и 1963-та година всички идват да живеят в България.

„Ето такива истории ще опишем под самите картини. За нас е важно да се види  какъв човек стои зад това произведение. Вярваме, че според това какво е преживял човек, каква богата нюансирана душа носи…, това неминуемо се отразява и в творчеството му. Неслучайно повече от тези художници имат много перипетии в живота“.

Най-старата картина е „Низане на тютюн“ на Деньо Чоканов, роден 1901 година. Ще видим и произведения на Елза Гоева и проф. Михаил Карапаунов - и двамата родени през 1928 година. Проф. Карапаунов е родом от Момчиловци и когато става преподавател и доайен в Академията, прави галерия в селото. Момчиловци е едно от малкото села в България, да не кажем единственото, което има собствена галерия. Много от приятелите на професора са дарявали творби. 

Всички истории зад майсторските платна от художествения фонд на РЕМ-Пловдив ще научим в деня на изложбата, ако инициативата се окаже успешна.

„Да върнем картините в Музея“ е първата дарителска кампания за споделено финансиране на част от музейна колекция. Последвайте този линк, за да видите сайта, чрез който можете да съдействате за това картините на важни за страната ни и изкуството художници да получат своето достойно реставриране и да бъдат видени от хиляди хора.

Кампанията започна на 18 юли и ще продължи до 5 септември, като за цел си поставя сумата от 3 800 лева, която е необходима за спасяването на двайсетте платна. Всеки включил се ще може да получи и малък подарък с лик на някоя от картините. В зависимост от дарението, включилите се ще получат картичка, постер, торбичка или безплатен вход за музея, всички надписани ръчно с благодарност и с личен номер на дарителя.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…