Галерия L’UNION DE PARIS ни среща в изложбеното си пространство с трима художници – Вихрони Попнеделев, Кольо Карамфилов и Свилен Блажев, различни като темперамент и пластически търсения. Изкуството им е амалгама от история, традиция и фантазия, създаващо един нов поглед върху света. Автори, чието творчество вълнува с идейния замисъл и с артистичната си освободена визия, демонстрирайки, че следват свой собствен път, без да се съобразяват с „модните“ тенденции в съвременното изкуство.
Експлозивен като характер и творец, за Вихрони Попнеделев цветът и линията се превръщат в религия и философия. В живописните платна, които са експонирани в изложбеното пространство, проличават няколко основни акцента, върху които работи. А именно – връзката между художник, модел и публика; интимното, еротиката, но разбирана в най-чист вид – любовта; имагинерното и реалното като субстанции на човешката психика, събития от живота на човека, разглеждани като подобия на вътрешните процеси. Голите тела, разкриват фината и деликатна същност на женската красота, отразявайки възхищението на автора от нея. Експресията от цвят за В. Попнеделев става водещ импулс, а картината, била тя пейзаж, голо тяло, портрет или натюрморт – взрив от емоции.
Неподправен и разпознаваем в своя почерк, оставен върху всякакъв материал – дърво, хартия, платно, всичко, което му е под ръка, превърнали се в посредник за отразяване на лични послания в знаци – това е Кольо Карамфилов, който казва че „за свободния дух, почивен ден няма“. Нестандартен в художествения изказ и техника, художникът създава светове – витални, лирични, мъдри, философски, вглежда се дълбоко в образа и душата на човека, зад привидното, там, където място намира искреното и преживяното през годините. Визуалният език, който създава, е базиран на знаци-кодове, знаци-символи. Къща, стол, маса, обувка, риба, слънце, капка, зар... всичко излишно е премахнато, остава само най-важното, за да изведе идеята, придавайки й дълбок философски смисъл. Няколко щрихи, линии, форми, нарисувани сякаш на един дъх – това е достатъчно! Напусналият ни преди няколко години художник създаде своя лична иконография, загадъчна с много естетика и символика, намираща се на границата между въображение и реалност.
Преминал през класическото разбиране за живописта, достигайки до абстракцията, изкуството на Свилен Блажев отправя съзнателно или не провокация към сетивните възприятия. Без да налага определени постулати или философки идеи, авторът придава мистичност и тайнственост на пейзажите си. Макар и да са рисувани от конкретни места – Атон, Балчик, Икария, те сякаш са лишени от конкретиката на географските реалии. Яркият, наситен колорит, сините нюанси и акценти със светли проблясъци, контрастите и хармонията от топли и студени цветове, линии, маркиращи обектите, загатнатата, обобщена форма и липсата на бъбривост, която отстъпва място на виртуозната линия. Без да търси чисто физически параметри, а по-скоро поглежда отвъд сензитивното, художникът предоставя възможност на зрителя да усети директно съприкосновение с естеството. Играта с форма, цвят, фактура, материал, желанието да предизвиква и експериментира в нови насоки от технологична и живописна гледна точка, достига нови измерения на естетическото внушение. Той пренася и превръща живописта върху триизмерни форми, използвайки първичността на материала като самодостатъчен носител на информация – без аналогии и асоциации, оставя единствено чувството от досега му с източника.
С творбите си Вихрони Попнеделев, Кольо Карамфилов и Свилен Блажев дават своя отговор за живописта, за изкуството, явяващи се като своеобразен жив организъм, който е самодостатъчен с всичките му индивидуални особености.