Идеята се появи по време на представянето на книга за метода "Музикална психодрама" в Пловдив
„Аз – детето в психотерапевтичното пространство на музикалната психодрама“ е първата книга, която излиза на български език за широката публика
Неколцина специалисти у нас работят по метода
Музикалната психодрама е изключително подходяща при работа с деца
Музикалната психодрама е цялостен терапевтичен метод, който представлява синтез между Психодрама и Музикотерапия. Той включва в себе си изкуствата музика и драма, но с възможности да присъедини живопис и танц. Това го освобождава от преобладаващото вербално взаимодействие, присъщо за други психотерапевтични методи и го прави изключително значим при работата с деца и юноши.
Книгата „Аз – детето в психотерапевтичното пространство на музикалната психодрама“ е насочена не само към терапевти, но и към педагози, психолози, социални работници и всички, които работят с деца и юноши. Тематичната насоченост на книгата дава основание да бъдат очертани основните концептуални постановки за психичното развитие в детска и юношеска възраст, възрастовите особености в периодите на развитието, основните подходи в детската психотерапия за преодоляване и превенция на психични аномалии в детството. Очертани са характеристиките на Музикалната психодрама, основните елементи, подходи и техники. Дадени са насоки за работа в Музикалната психодрама сесия за деца и юноши. Разработени са и примерни системи от музикално психодраматични дейности, сценарии и активности, които да бъдат използвани при работата с деца.
Музикалната психодрама е сравнително нов метод в психотерапевтичната област.
„Аз – детето в психотерапевтичното пространство на музикалната психодрама“ е първата книга на български език по темата, която е предназначена за по-широката публика. Неин автор е Детелина Петрова - магистър по Музикотерапия и дългогодишен музикален редактор и звукорежисьор в радио Пловдив, автор и водещ на музикалните предавания „Треска в събота“ и „Лайф“. С Детелина Петрова разговаряме за същността на Музикалната психодрама и за приложението ѝ.
Какво представлява накратко Музикалната психодрама?
Д.П.: Музикалната психодрама е психотерапевтичен метод, който представлява синтез между Музикотерапия и Психодрама. Най-общо казано това е ролева игра, при която се използват музикални изразни средства. Методът е създаден от Джоузеф Морено през 70-те години на миналия век. В общи линии става дума за разиграване, в защитена среда, на различни жизнени ситуации - минали, настоящи или бъдещи, модели на поведение, сънища… По този начин участниците в психодрама сесията преживяват и преработват в психиката си проблемни ситуации, намират алтернативи за изход от тях, откриват различни модели на поведение, различни гледни точки, а това им помага да се справят с трудностите в реалния живот. Всичко това са прийоми на класическата психодрама и тук идва ролята на музиката. Джоузеф Морено осъзнава, че много от хората понякога се затрудняват да се изразят вербално, да заявят себе си, да изкажат мнение, изпитват притеснение да общуват с думи, а музиката им помага това да се случи - тя е тяхното изразно средство. Всичко това може да звучи доста сложно отстрани, но всъщност не е. Ето един пример - когато сме ядосани на някого, понякога не можем да намерим подходящите думи, за да го изразим, но ако вземем един голям барабан и започнем да удряме силно по него, всички ще разберат какво изпитваме към дадения човек в момента. По същия начин може да изразим нежност, радост, тъга… Тук в допълнение ще поясня, че участниците в музикалната психодрама не е нужно да имат музикални познания. Не се целят някакви художествени стандарти, а музиката изразява чувствата и мислите на участниците в момента - тук и сега.
Какво прави този метод подходящ за психотерапевтична помощ при деца?
Д.П.: Музикалната психодрама е изключително подходяща при работа с деца заради двата основни елемента в нея, а именно - ролева игра и музика. Знаем, че децата от много малки започват да играят ролеви игри - влизат в роли на майки, бащи, различни животни, различни професии: лекари, продавачи, учители и т.н. Тоест играта е заложена у децата - това е най-лесният и достъпен начин, по който те учат. Когато тази игра бъде структурирана и не е случайна, а има определена цел, тя може да помогне за тяхното психично израстване, за различни психични корекции, за научаване на ново поведение. И понеже повечето деца са в процес на развитие, те не разполагат с богат речников състав и понякога им е трудно да изразят какво чувстват и мислят, музиката и нейните изразни средства идва на помощ. При работата с деца могат и обикновено се включват и изразни средства от други изкуства – изобразително изкуство, скулптура, танц, драматично и музикално могат да се разиграват приказки… Всичко това спомага засилване на терапевтичния ефект. Освен заради използваните изразни средства, Музикалната психодрама е изключително подходяща при работа с деца и поради факта, че това е вид групова терапия. Всички знаем, колко е важна групата за развитието на децата и как те се учат едно от друго. След една определена възраст децата имат нужда от групова принадлежност. Те се асоциират с различни групички и се стараят да се впишат в тях. По този начин учат от връстниците си, а също така се чувстват социално значими. Нещо подобно се случва и в музикалната психодрама група, с тази разлика, че тя е сигурно и защитено пространство, в което децата могат да експериментират модели на поведение, типове взаимоотношения, да разиграват проблемни ситуации.
Доколко е застъпен този метод у нас и в какви случаи е подходящ да се използва?
Д.П.: Този метод е сравнително нов. В оригиналния си вариант той е измислен за работа с възрастни, отделно двама немски терапевти Айхингер и Хол правят психодрама за деца, но Музикална психодрама за деца е нещо качествено ново не само за България, но и извън нея. Не съм сигурна до колко терапевтите са запознати с метода и доколко го използват. Може би част от музикалните психодрама техниките са използвани от психодраматисти при работа с деца - те включват използване на ударни инструменти в някои от сесиите си. От друга страна музикотерапевти понякога използват ролеви игри при работа с деца - разиграване на песни, приказки, сценки, които разиграват музикално. Модифицирани техники на музикалната психодрама могат да се използват и в системата на образованието, както и при някои деца със специални потребности. В същността си Музикалната психодрама е терапевтичен метод, който се прилага при деца в норма. Методът може да бъде използван като терапия и като превенция. В терапевтична музикална психодрама група могат да се включат деца с тревожност, депресия, страхове, с проблеми в общуването, деца претърпели раздяла или развод, деца агресивни или жертви на агресия, деца с поведенчески проблеми. Музикалната психодрама група може да им осигури защитено място, където те могат да експериментират с нови модели на поведение, форми на общуване и да намерят нови решения за проблемни ситуации. Методът може да бъде използван и като превенция –да се разиграват сценарии, теми, ситуации, характерни за определена възраст – тук целта е ако има някакви проблеми те да се решат в зародиш, за да се избегне задълбочаването им и да не се достига до емоционални и поведенчески разстройства при децата.
Как може да премине една такава сесия с дете?
Д.П.: Музикалната психодрама е вид групова терапия. Групата може да бъде малка от 4-5 деца, може да бъде и по-голяма, но не повече от 12 деца или юноши. Хубаво е съставът да е съобразен с някакъв принцип - било то възрастов или в зависимост от заявката, с която децата се включват в групата, за да може да се работи по определени теми. Целта е сесиите да са максимално полезни за повечето деца. Като възраст -методът е приложим по-успешно при по-големи деца, тъй като е свързан със символното мислене. Децата трябва да могат да влизат в роли целенасочено. Смята се, че символното мислене се развива при децата след 5 годишна възраст, така че след тази възраст биха могли да се включат в една такава група. Като времетраене една сесия може да продължи до 25-30 минути при по-малки деца до 40-45 минути при тийнейджъри. Музикалната психодраматичната сесия, както повечето терапевтични сесии, имат три основни части загряване, действие и споделяне. Загряването е началният етап на сесията - това е времето, в което се избира тема, по която да се работи. Тук може да се включи рецептивна музика - децата слушат и им се дават насоки да мислят за нещо или просто да изчакат свободните асоциации предизвикани от музиката, която слушат. Когато децата споделят у кой какво е предизвикала музиката, групата избира една от споделените теми, по които иска да работи. Понякога изникват теми, които са общи за доста участници в сесията.
Човекът, чиято тема или сцена е избрана, се нарича протагонист /главен герой/. Той, заедно с терапевта, построява сцената и решава кои да са помощните Аз-ове, които ще се включат в играта. Ако трябва да го онагледя – примерна ситуация: едно от децата е преживяло семеен скандал в къщи предната вечер и се чувства тревожно, притеснено, объркано, може би виновно и не знае какво да направи. Детето-протагонист избира помощни Аз-ове – това са децата, които ще изиграят ролите на самия него, бащата, майката, може би малко братче или баба, дядо. Детето, по чиято тема се работи, /с помощта на терапевта/дава насоки как да бъде поставена сцената /скандала от предната вечер/. В процеса на работа детето-протагонист може да разменя ролите, да влиза в роли, като по този начин има възможност да погледне ситуацията от страни, понякога различните участници му дават различни решения на ситуациите, такива, за които той не се е сетил. Детето може да пренареди сцената –да каже нещо на баща си, майка си. Да изиграе баща си, майка си, като именно това действа терапевтично за него, а често и за други участници в сесията, които имат сходни преживявания. В музикалната психодрама отношенията в поставяната сцена биха могли да бъдат изразени чрез музикални импровизации - индивидуални или групови, както и чрез другите техники на музикалната психодрама.
Накрая винаги сесията завършва със споделяне - всички участници споделят как са се почувствали от гледна точка на ролята, която са изпълнявали и от гледна точка на лично преживяване. Тук също вербалните изкази могат да бъдат заменени с музикални.
Изключително ползотворни са примерни сесии за деца по конкретна тема, избрана от терапевта – агресия, общуване, намиране на приятел, запознанство... Добре е децата да развиват своя ролеви репертоар - деца агресори да играят деца, върху които се упражнява агресия, или деца затворени, с ниско самочувствие да бъдат лидери, президенти, супергерои … По този начин, чрез лично преживяване децата експериментират и формират нови форми на поведение, които биха могли да приложат в реалния си живот. Всичките тези неща биха могли да станат и с помощта на музика, рисуване, танц, в случаите при които някои деца се затрудняват да се изразят вербално.
Какви хора имат право да практикуват Музикална психодрама, тоест ако родителите имат нужда, какво трябва да знаят, за да попаднат на подходящ специалист?
Д.П.: В България професията на терапевта все още не е регулирана със закон, очаква се това да се случи. Това означава, че никой не може да забрани на когото и да било да работи. Тъй като музикалната психодрама е синтез между Психодрама и Музикотерапия, съответно психодраматисти и музикотерапевти са специалистите, които биха могли да практикуват музикална психодрама. Доколкото знам в повечето програми на обучение по Музикотерапия е застъпена дисциплината музикална психодрама – Музикотерапия се изучава в Музикалната Академия в Пловдив, тази в София, в Софийския университет, в Български Музикотерапевтичен Институт София. Това са ВУЗ-овете, за които аз знам. В България има и специалисти-музикотерапевти и психодраматисти, които са завършили в чужбина - Германия, Австрия…, които най-вероятно са запознати с метода. И за да се върна на въпроса - не знам някой в Пловдив да практикува музикална психодрама…засега. Аз и мои колеги имаме идеи да направим подобни групи, които да работят към центрове, имаме идея да направим и групи в различни училища и градини. Там ще се работи не само с Музикална психодрама, но и музикотерапевтично и психотерапевтично, ще използваме и инструменти и техники от други изкуства, за да постигнем резултати. Целта е снижаване нивото на агресия сред децата, понижаване на тревожността и поведенческите и емоционални разстройства.
Книгата „Аз – детето в психотерапевтичното пространство на музикалната психодрама“ ще бъде представена на 25.11.2017 г.(събота) от 18.30 часа в 1 Студио на Радио Пловдив. В презентацията ще участват преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“, психолог и психотерапевт проф. дпсн Надежда Витанова и проф. д-р Капка Солакова от АМТИИ.
