Целта на концепцията за опазването на културното наследство е ценните сгради да бъдат запазени за поколенията. Смятам, че няма спор около това. Целта не е те да носят приходи или пък да бъде забранено да носят приходи. Целта не е те да са общинска собственост, държавна собственост или някаква друга. Целта е единствено те да бъдат запазени в автентичен вид и да са достъпни за наслаждение или изучаване.
Следователно новината, че Община Пловдив продава част от сградите, регистрирани като културни ценности, които са нейна собственост, не е лоша сама по себе си. Важният въпрос е как те ще бъдат опазвани. Това е нещо, около което, вярвам, могат да се обединят всички.
Кметът Иван Тотев бе много прав в едно свое изказване – Община Пловдив притежава много сгради и няма как да бъде най-добрият собственик, що се отнася до грижата за културното наследство. Нужен е огромен апарат, свързан с много средства, които общинската администрация не винаги има – както що се отнася до заплати на служители, така и за ремонт на самите сгради. Съвсем отделен е и въпросът как ще бъдат използвани тези сгради. Обикновено частните собственици имат повече и по-разнообразни идеи как дадена сграда може да се ползва – повече, отколкото ако идват само от едно място: общинската администрация.
Защо това е важно? Защото няма смисъл от една сграда, културна ценност (а това важи и за обикновените), ако тя стои празна, пуста, без дейност, функция и посетители. Били те и просто живущи. Грижите за една сграда са добри тогава, когато тя се обитава, когато е жива. Това е целта на архитектурата по начало.
Както община Пловдив не може да бъде добър собственик, така и наблюдаваме не един и два случая, в които частните собственици не са на нивото на културните ценности, които притежават. Това не може и не бива да се отрича.
Важното е да се открият причините за това. Причината не е, че сградата е нечия собственост – частна, общинска, на бизнесмен, възрастна баба или офшорна фирма. Причината е незнанието за ценността. Това, което администрацията на Община Пловдив – ако е загрижена за културното наследство на града Пловдив – може да направи е да работи в тази насока.
В конкретния случай със сградите, които са културни ценности (а може и да не са, според националното законодателство, но общината да ги смята за ценни – защо да няма и такива случаи) общината има един коз. В момента те са нейна собственост. И като всеки продавач, може да постави условия.
В някои държави съществува концепцията за „ковенант“ при продажбата на дадена земя, като купувачът се задължава да я използва по точно определен начин. По подобен начин общината може да продаде своите сгради на собственици с изричното условие те да спазват изискванията тези сгради да бъдат запазени в автентичен вид. Естествено, вероятно има правни детайли, които трябва да се уточнят, но „картите“ са в ръцете на общинската администрация и Общинския съвет. Те решават на кого какво как да продаде.
Разбира се, истината е в детайлите. Постоянно сме свидетели на съвсем законно реставрирани сгради, които имат плачевен вид. Но това също може да бъде от полза. Националното законодателство е тромаво, променя се бавно и често няма връзка с местните специфики. Затова местната администрация би могла да се поучи от грешките и недостатъците. Но това може да стане единствено с широк дебат, с разговори на много нива – както с експерти от цялата страна, но и с граждани, собственици на имоти, които да споделят какви са техните проблеми, граждански активисти, артисти, туроператори, бизнес и прочее.
Ако наистина бъде демонстрирана реална грижа и интерес към културното наследство, прозрачността и отвореността към обществото е начинът това да се случи. Има достатъчно специалисти и на местно ниво, но това не бива да ни ограничава. Да припомним, че в Пловдив се провежда курса за опазване на културно наследство на École de Chaillot. Има и частни архитектурни бюра с доказани качества в опазването на културното наследство. Има и развиващ се бизнес – нали постоянно се хвалим с разрастващата се индустриална зона, което е показател, че тези форми могат да бъдат дарители и спонсори на едни такива инициативи – няма нужда всичко да става с общинския бюджет.
Без да хаби огромен ресурс, Община Пловдив може да бъде едно свързващо звено, което да използва случая и да задвижи процеса, в който едновременно ще виждаме все по-малко рушащи се фасади, и все по-малко случаи на неадекватни реставрации, макар и одобрени на национално ниво. По този начин решението за продажба на общинските имоти – културни ценности може да бъде добра новина. „Всеки знае в какъв филм се забърква“, каза Тотев по този повод. Филмът обаче може да бъде с добър край само, ако се покаже реална грижа.