Около 60 деца активно посещават занятия в съставите към читалище „Светлина“ в село Момчиловци
Гайдарският състав се състои от 21 човека, най-малкият е на 7 годинки, а най-възрастният е холандец на 70
Картинна галерия с най-известните класици на живописта може да се види в селото
Селата у нас стремглаво се обезлюдяват. 571 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители. Това показва справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2015 година.
В Смолянска област без нито един жител са 7 села, а други 31 са само с един жител. Ето сред една такава статистика попадам в село Момчиловци. То е едно от големите родопски села. Там не само, че има млади хора, но и всички те харесват мястото, в което живеят и трудно взимат решение да напуснат родните си домове.
Гайдарски състав „Момчиловци“ наброява 21 човека на различна възраст - от 7 годишния Иван до най-възрастния - холандец, който живее в Момчиловци от много време. В състава има и едно момиче Мария на 16 години. Трудно е да се опише каква отдаденост към гайдата имат те всичките и колко са дълбоко свързани с планината, в която са израснали. Мейс от Холандия още преди около 30 години купува къща в Момчиловци със съпругата му и през ум не им е минавало да живеят някъде другаде в България. Както казва той: „За десет милисекунди има-няма си намерих приятели Момчиловци“. Говори добре български и си добавя свои нови думи. Не сте познали Родопите, ако не сте чули как звучат гайдите на Момчиловци. Това преживяване не може да се сравни с нищо друго точно там в сърцето на планината. Тези гайди те свързват с Родопа по уникален начин. Усещаш мощта ѝ по-силно, вечността ѝ, жаждата ѝ за живот, жаждата за живот на хората, хванали гайдите, също.
„Аз съм един от първите гайдари, един от основателите на състава. Като бяхме малки бяхме запалени по народните песни и гайдите, но ни беше трудно да пътуваме до Смолян, защото само там имаше гайдарски състав. Нашите родители тогава ни направиха подарък. Издириха учител от Смолян - Атанас Тодоров. В началото се събрахме 15 момчета. Това беше 2001-ва година. С най-голяма заслуга за нашия състав има Тодоров, той ни учеше на дисциплина, как да се държим на сцена и го приемахме като наш приятел. Радва ме това, че вече има и малки гайдарчета“, това разказа Георги Симидачиев от състава. Питам го не му ли е трудно да живее на село, повечето хора на неговата възраст са в града. „Не е лесно, трудно е, особено ако трябва да пътуваш и да работиш в по-голям град. Но самата атмосфера, спокойствието… Вечер като се прибереш тук и забравяш за всичко, което те е притеснявало през деня“.
„Селото ми дава култура и традиции“
„Тук животът е по-спокоен и е по-добре от града“
„Харесва ми, защото тук съм се родил, тук съм израснал, природата е чудесна, тук са ми всички приятели, чистия въздух е нещо, с което съм свикнал“
„Заради природата Момчиловци бих казал, че е райско място“
Това са думи на 4 момчета от състава на възраст от 15 до 18 години. Удивително е да отидеш толкова навътре в планината и да видиш не само, че има живот на фона на обезлюдяването на селата у нас, а и да срещнеш толкова млади хора, които да милеят така сърдечно и светло за мястото, в което са се родили.
В Момчиловци има не само гайдарски състав. В читалище „Светлина“ активно се развиват фолклорна група „Светлина“, танцов състав „Хоп-троп“, както и детски танцов състав. Близо 60 деца посещават съставите!
Ако искате да опитате пък родопски качамак, то Момчиловци е добро място за целта.
Сигурно сте чували, че мястото е известно като столицата на киселото мляко. А в Шанхай се произвежда кисело мляко с марката „Момчиловци“, закваската е взета от находчиви китайци именно от там. От три години в селото се прави фестивал на киселото мляко в края на лятото.
Момчиловци е известно още с песента „ТОРНАЛ Е ТОДЬО” - единствената родопска песен за работа – популярната „Торнал е Тодьо на гурбет да иде”. В дипляна четем: „Беше около 24 май 1949 г. Трябваше да идем на абитуриентски бал, но аз бях с цървули, Георги – с гуменици. Нямахме и костюми – селски момчета. В Чепеларе имаше деца на богаташи и се бяха накиприли, досрамя ни и не отидохме - останахме в общежитието. Тогава решихме да измислим песен, за да си запомним пропуснатия абитуриентски бал.Никой не е мислил, че ще стане популярна. Всъщност авторите на песента са Димитър Радичев и геологът проф. Георги Мандов, с когото са братовчеди. През 1951 г. „Торнал е Тодьо” напуска селото и околностите. Именитата родопска певица Радка Кушлева ù прави запис и песента зазвучава по националното радио. След това я подемат редица певици.
Село Момчиловци е едно от най-живите села в България, където в средищното училище се обучават близо 60 деца, а в детската градина има около 40 деца, които са само от Момчиловци. Това е вероятно е единственото село у нас, в което има картинна галерия, която събира творби на едни от най-известните наши класици - майстори на живописта. Причината за създаването на тази галерия е професорът портретист Михаил Карапаунов, който е родом от Момчиловци. Той дава идеята и благодарение на неговото влияние и авторитет класици на българската живопис подаряват свои картини на галерията, която е открита пред 1967 г. Няколко творби на проф. Михаил Карапаунов също са притежание на музея. Останалите картини са закупени или са придобити от пленерите, организирани от читалището. Днес тази галерия съхранява ценни творби на класическата и модерна българска живопис.
Ако не ви се пътува през зимата, може би пролетта ще видите село Момчиловци. Опитайте качамак, който се прави по специална рецепта, потърсете гайдарите, дишайте.
