Йоана Иванова
Не е нужно задълбочено познание на историята, за да забележим, че като наука изучаваща миналото, тя създава един наратив, фокусиран върху действията, взаимоотношенията и мирогледите на мъжете. С други думи историята е история на мъжете и жените рядко влизат в нея. Заради тях се водят битки, но те самите не ги инициират, не започват войни, не откриват нови континенти. Историята, разбира се, познава и кралици, но в повечето случаи жената е Другият, тя успява да упражни влияние чрез семейството си, положението си, съпруга си.
Няма да анализираме обстоятелствата, поради които жените в историята са по-скоро изключение, но е важно да се открои значимостта им. Такъв опит прави Феминистка разходка - проекта на Българска асоциация на университетските жени "Жени, женски организации и места на колективна памет в София, Русе, Благоевград, Велико Търново, Пловдив и Бургас", реализиран с подкрепата на Български фонд за жените.
През последните няколко години подобни разходки се провеждат в София, Благоевград и Русе. От тази година стартират във Велико Търново, Пловдив и Бургас. В Пловдив сборният пункт е площад „Съединение“. Мястото е избрано неслучайно. Паметникът тук присъства много силно в символното пространство на града. Една нежна на пръв поглед крехка млада жена, крилата, символ на обединението. Той е единият от трите паметника на жени в Пловдив. Другите са на Олга Скобелева и Ана Маймункова.
Разходката, водена от Мина Маринова, преподавател по история в ПУ „Паисий Хилендарски“, преминава през още три важни исторически пункта и запознава участниците с постиженията и заслугите на жени като Недялка Шилева, Райна Княгиня, Екатерина Каравелова и други. Забележително е, че повечето от споменатите жени са от аристократични и заможни семейства.
От площад „Съединение“ участниците се отправят към ул. „Христо Г. Данов“, където внимание се обръща на две знакови сгради. Едната е познатата на пловдивчани Къща с нимфите. Малко известен факт е, че тази сграда е дело на жена архитект. Името й е Емилия Събева, дъщеря на венециански художник. Освен фасадата на тази красива къща, нейно дело е и сградата на Драматичния театър, гледаща към Главната. Сградите се открояват със специфична орнаментика и стил.
Другата знакова сграда на ул. „Христо Г. Данов“ е тази на Кукления театър. Интересното за нея е, че някога там се е помещавало благотворително дружество „Майчина грижа“. Обиколката продължава в още две благотворителни дружества, защото една от най-значимите дейности на жените в миналото е свързана с благотворителност.
От ул. „Христо Г. Данов“ разходката се отправя към ул. „Лейди Странгфорд“. Тази улица е една от трите в Пловдив, носеща името на жена. Другите са ул. „Недялка Шилева“ в Тракия и ул. „Райна Княгиня“ в Северен. Естествено в града под тепетата има и булевард, кръстен на дама. Това е бул. „Княгиня Мария-Луиза“. Тук няма как да не споменем белега, който Емили Странгфорд е оставила в родината. Тя освен всичко е радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението. В Пловдив са запазени и няколко артефакта за лейди Странгфорд. В Историческия музей се съхранява писалището й, а в Народна библиотека „Иван Вазов“ - относително слабо известният хербарий от водорасли, събиран от Емили Стангфорд в периода 1843 – 1845 г., докато тя плава с корабите на баща си по крайбрежието на островите Оркни (Северна Шотландия) и на Ирландия.
Улица „Лейди Странгфорд“ обаче е интересна и с друго. В пейзажа на града е закодирана и памет за Ана Маймункова. Нейното име носи ПГ по облекло „Ана Май“. Ана Маймункова е учителка от Хасково, дъщеря на директор. Увлича се от социалистическата идеология. Тя предлага 8 март да се чества като Ден на работещите жени. В сградата на ПГО „Ана Май“ в миналото се е помещавало благотворително дружество „Постоянство“.
От ул. „Лейди Странгфорд“ феминистката обиколка продължава в Стария град, където се спира на две знакови места. Първото е Първа девическа гимназия (понастоящем Градска художествена галерия). Девическата гимназия е открита през 1881 г. Сградата е построена по проект на Йосиф Шнитер и е обявена за дворец на просветата. Предвидена е за около 400-450 ученички. Първоначално започва със 116, но те много бързо нарастват и се налага да наемат помещения от околните сгради. В крайна сметка се взема решение за изграждане на допълнителна втора сграда (понастоящем там се помещава АМТИИ).
Сградата на новата гимназия на Тексим тепе отново е дело на жена архитект. Тя е проект на софийската архитектка Виктория Ангелова-Винарова. И това се случва по времето, когато жена е областен архитект в Пловдив. Това е Надежда Нанчева. Тя е потомствен архитект и една жена която разчупва стереотипа и успява да се да се пребори с предразсъдъците на обществото, което не е свикнало жена да заема толкова отговорен пост, а и се съмнява във възможностите й.
Това е мястото, където Феминистката разходка завършва, но маршрутът търпи промени. Просто защото има толкова много да се каже за тези жени. А трябва да се споменат и онези, чиито имена не са толкова познати, но те несъмнено са оставили следа в Пловдив. Следващите разходки ще се проведат на 9 и 31 март. Един чудесен начин да се запознаем с приноса и значимостта на жените в Пловдив. И да си пожелаем повече от днешните жени да оставят своя белег. Защото днес в България не е нужно да си нечия съпруга, дъщеря или сестра, за да правиш история.
