Ерих Мария Ремарк е роден на днешната дата през 1898 година в град Оснабрюк, който тогава е част от Германската империя. Ремарк ще остане в историята като един от най-известните автори на антивоенни романи. Принуден е да емигрира в САЩ заради „На Западния фронт нищо ново“, който нацистите изгарят публично през 1933 година. Той е чувствителен и деликатен познавач на човешката душа, както на хубавото, така и на лошото, което носи тя в себе си.

Творбите на Ремарк го утвърждават като “майстор на лирическия натурализъм”. Книгите му са преведени на 58 езика. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, Швейцария, на 25 септември 1970 година.

Припомняме си Ерих Мария Ремарк с избрани негови цитати.

Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.

Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.

Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.

Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.

Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.

На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.

Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.

Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

Смел е само оня, който познава и страха.

Най-остроумните шеги на света са винаги дело на сериозни хора, които не са влагали някакъв по-дълбок замисъл в това.

Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.

Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.

Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи, те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.

Любовните страдания не могат да бъдат преодоляни с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.

Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.

Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.

Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.

Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.

Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…