Вече забравихме дъжда, който ни съпътства през изминалата седмица, но той остави някои незабравими моменти в Квартала на творческите индустрии. В деня, в който небето плачеше непрестанно, утрото в Капана започна с един странник...
Това е Уолтър от Швейцария. Той е на 70+ , обикаля Европа и с възрастта му доставя все по-голямо удоволствие да попива непознати пейзажи и култури. Върви под дъжда с чадър, туристически обувки, каскет, ¾ панталон и цигулка.
Радва се на лачените гумени ботуши на младите пловдивчанки и казва „У нас имаме поговорка: Няма лошо време, има лошо облечени”. Така завързва разговор, който после прераства в запознанство и оставя следа за цял живот – за мимолетния пътешественик с цигулката, които скрибуца с ентусиазма на откривател и кръстосва граници - тези на възрастта, възприятието и човешкото общуване.
Казвам се Уолтър. Това е типично немско име, но бих искал да съм Пабло, като Пабло Пикасо... в това име има много музика, нарежда пътешественика и подема серенада пред бара за крафт бира Котка и Мишка в Капана в дъждовното утро.
Споделя, че съпругата му обича чай, а той кафе. Установил е, че виното и бирата като цени не са с много голяма разлика в България и Швейцария. И у нас може да пиеш чаша хубаво вино за 3 евро, категоричен е той. Не е така с цените на стоматологичните услуги, поверява ни той. Пътешествал е в Унгария на „зъболекарски туризъм“ и у нас. В България предлагате и качество за цената, хвали той.
Накрая завършва серенадата на бара с едно „нелегално парче”. Има час за фризьор и утре си тръгва.
