Изложба, посветена на 110-ата годишнина от рождението на художника Милош Гавазов шокира и обърка софийската публика в галерията на Нов български университет UniArt. На два етажа в пространството са разположени множество творби в различни техники и от различни периоди на малко известния български творец. Откриването на изложбата „Деструктивният позитивизъм на Милош Гавазов“ съвпадна с началото на учебната академична година – 1 октомври.
Богатото разнообразие от техники на художника шокира и изненада софиянци, които не са запознати с творчеството на Гавазов. Наивистични творби, работи с флумастер, текстил и други, портрети на Ван Гог и малко известния близък приятел на Гавазов – физикът Какаве Мандо също бяха неочаквани за повечето зрители. Художникът представя спомени от детството си, приличащи на стари фотографии, но и в същото време – почти без лица, като на сън. Портрети от неговия период на село, илюстрации към приказки и надрисувани страници от списания са също част от творбите в „Деструктивният позитивизъм“.
Според описанието на биографията, което всеки гост на изложбата получава, Милош Гавазов е роден на 15 септември 1908 година в региона на Делиоромана. Той прекарва живота си пътешествайки по света – във Франция, Бурунди – където развива теорията за „деструктивния позитивизъм“, Танзания. Така, до последните си години, когато се откъсва от света и се отделя в скит в Атон като монах.
Напълно неизвестното име на Гавазов почти скандализира художници, дошли да гледат изложбата. Други просто са останали учудени от съществуването на този творец, прикрит в много мистерия и неяснота.
За голяма част от пловдивската публика Милош Гавазов е известен – той вече се е представял на изложби в галерия SARIEV, на изданията на Ономатопея, както и чрез различни хартиени издания. Саркастичният или хумористичен стил – но винаги добре премислен - на съвременния автор, познат от другите му творби, се усеща и в избраните творби в галерията. Подредените в UniArt картини са част от колекцията на пловдивската галерия L’Union, които са едни от най-големите колекционери на автора.
Изненадите, които Гавазов предлага, всъщност си имат своето обяснение, останало неясно за много от посетителите. Милош Гавазов всъщност е образ, който доскоро никога не е съществувал – но около него е създаден целият този образ на един художник. Негов единствен „откривател“ е Димитър Шопов, който в едно свое интервю казва, че Гавазов може би вече не е сред живите – но, всъщност, той не е и сред родените. Така не е много ясно кога твори, къде твори, какво изобщо твори.
Все пак съвременното изкуство, което Гавазов показва, е на съвсем друго ниво от повечето творби, които формират днешната сцена. Макар и пропити с много смисъл, неговите картини са достъпни за всеки. Иронията, която Гавазов използва, за да задава въпроси за имиджа на художниците, преди или след тяхната смърт, за институциите, музеи и галерии, и, разбира се, за мистерията около тяхната реална личност или среда, никога не е повърхностна. Творбите са на множество нива, както самото им представяне и сюжет, така и техниката, която се използва, която понякога е напълно наивистична – като флумастери или пък рисунки на Paint. Целта на всичко това понякога е да те разсмее, понякога да се замислиш, понякога и двете – но никога не да представи изкуството като нещо недостъпно и елитарно. Всеки е поканен и може да почувства и усети творчеството и да сподели емоциите, предложени му в галерийното пространство. Объркани остават само тези, за които изкуството може да бъде единствено недостъпно и елитарно.
