Един от най-емблематичните американски писатели на 20 век, Джон Стайнбек, е роден на днешната дата през 1902 г.
С потресаваща сила Стайнбек съумява да разкрие същността на Америка. Пише за обикновените хора по време на Голямата депресия. През 1940 г. печели Пулицър, а през 1962 г. Нобелова награда за литература.
Сред най-известните му творби са „За мишките и хората“, „На изток от рая“ и „Гроздовете на гнева“.
Капана.БГ подбра няколко негови мисли и съвети за писането и литературата.
Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам.
В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото.
Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното.
Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата.
Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.
Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикували през вековете.
Книгите никога не са достатъчно.
Писането наказва глупостта и нечесността.
Най-трудното нещо в писането е да кажеш истината. Добрите книги се пишат за всички.
Пишете свободно и толкова бързо, колкото можете – просто излейте всичко на листа. Никога не редактирайте или пренаписвайте преди да сте поставили точка. Обичайно, пренаписването не е нищо повече от това да се движите напред. То е пречка и за свободния поток от мисли и ритъм, които ви помагат при работата.
Избавете се от мисълта кога ще свършите своята работа. Не мислете за това, че трябва да напишете 400 страници – просто пишете по една на ден – това помага. Накрая с почуда ще откриете, че сте свършили своята работа.
Забравете за публиката. Първо, безличната маса ви плаши до смърт, и второ – тя съществува само в театъра, в литературата я няма. В литературата вашата аудитория – това е един единствен читател. Стигнах до извода, че понякога е много по-добре да избереш някого от познатите си и да пишеш за него.