Само така може да се търси решение за реализиране на идеите за сградата, коментираха от администрацията на културен дебат

Харесаха се идеите за корекции в Наредбата за обществения ред в частта за  шума в градска среда

Бъдещето на Кино Космос, промени в Наредбата за опазване на обществения ред, по-лесен достъп до информация, свързан с общинската собственост, контролът върху лошите стопани на културни паметници. Това бяха част от въпросите, които бяха поставени на първия от поредицата дебати в зала Лотос- Дома на новороденото в рамките на проекта „Българска мрежа за граждански диалог“. Темата на стартовата публична дискусия от инициативата бе „Достъп на независимите културни оператори  до общинската инфраструктура за култура”, като на горещите столове пред публиката седнаха Илиан Иванов, директор Дирекция „Правно нормативно обслужване“ в общината, директорът на Дома на културата Ива Гешева, Деси Христозова, артмениджър- събития и фестивали в общината, директорът на фондация Отворени изкуства Веселина Сариева, директорът на сдружение Изкуство Днес Емил Миразчиев и зам.-председателят на Камарата на архитектите Мария Стоянова.

Общината и неправителственият сектор не са врагове, откри дебата Илиян Иванов, с което протегна ръка към диалога с представителите на НПО-ата в залата. Те отвърнаха  със същото. Намираме разбиране в диалога с общината по повод работата ни в Кино Космос. В момента се търсят начини целогодишното ползване на сградата като културен център и ремонт на самия салон, но трябват средства, каза Мария Стоянова от КАБ, след което подчерта, че на този етап не е ясно как ще продължи взаимодействието между архитектурен колектив Космос с администрацията. Тогава обаче се разбра, че собствеността на сградата ще бъде сменена от публично общинска в частна общинска. Припомняме, че преди близо четири години именно тази промяна на собствеността доведе до безпрецедентното активиране на гражданското общество под тепетата и спасение на сградата, която днес можеше да е многоетажен паркинг или 10-етажен стъклен билдинг. Илиян Иванов подчерта, че само тази форма на собственост позволява гъвкавост при търсене на решение за реализиране на идеите за киното, тъй като в противен случаи общината няма полезен ход. Бяха посочени и примери от публично-частно партньорство, с каквито киното може да бъде предоставено в ръцете на добри стопани от неправителствения сектор, които да си сътрудничат с местните власти в развитието му. Тук обаче се появи и резонния въпрос какво е съдържанието зад това „Добри стопани” и как общината разбира това словосъчетание. Мария Стоянова подчерта, че при желание от страна на местната власт архитектите могат да подготвят през зимата проектна документация, с която да се направят и първите стъпки в това киното да заработи отново като кино.

Спомена се проблемът с големите трудности при организиране на събитие или фестивален формат в градска среда, свързани с контактуването с много институции, честа липса на информация и комуникация, чиновнически спънки и прочие. Да разчистим пътя на случването на културни събития чрез ясни правила, призова Веси Сариева.

Константин Бобоцов апелира към администрацията да следи културния интерес на града, а други участници в дебата пожелаха да научат как да се разбере кои собствености са общински и кои частни. Информацията за това е качена в сайта на общината, отговориха представителите на администрацията. Те се замислиха сериозно на предложението за райониране на града в Наредбата за обществения ред и сигурност, която забранява шума след 23ч. през лятото и бута много от културните прояви на открито. Не забравяйте, че Пловдив е топъл южен град, в който обаче живеят студени хора. Които обожават да водят дела срещу общината и да припечелват пари съдейки я. Жалват се дори от косачките, с които се поддържа градината пред самата община. Има хора, които живеят за това да съдят общината, както морално, така и финансово. Но идеята за райониране и определяне на зони в града, в които да се случват събития до по-късно, е добра и може да бъде подложена на обсъждане, коментира Илиян Иванов.

Той разкри, че е много вероятно общината скоро да разполага с още две места за култура в Стария град, след като е поискала от държавата две емблематични къщи там- Недкович и Данчовата къща. Колкото до падащите културни паметници той разкри, че на инспектората в администрацията му отнема 3 години, за да открие всички наследници на знакови сгради, пръснати по всички краища на света. Намираме един от съсобствениците в Австралия, пращаме му известие, че ще бъде глобен, ако заедно с другите съсобственици не извърши ремонт на сградата си, а се оказва, че не е получил известието, разкри директорът на правния отдел.  

Дискусиите платформата „Българска мрежа за граждански диалог“ продължават и в следващите дни. Инициативата е на Център за култура и дебат „Червената къща“, а партньор на дебатите в Пловдив е фондация „Отворени изкуства“.