Има поне два начина да стигнете до Асеновата крепост, която се извисява над Асеновград. Сега няма да разказваме за нея, защото много е казано и писано. Искаме да ви подскажем пътечка в планината за разходка, която особено пролет и есен е изключително благодатна откъм гледки и ухания. Дори да не ви е целта да посетите крепостта, разходката си заслужава. Ако харесвате да сте сред природата.

Започваме с по-приятния за обичащите ходенето в гората маршрут. Пътеката започва от Бачковския метох или по-точно от средновековната църква с каменни стени „Свети Георги Метошки“. Може да стигнете и с навигация, но когото и да питате, когато влезете в града, ще ви упъти, защото се стига лесно и всеки знае къде е „Метоха“. Ако идвате от Пловдив тръгвате по пътя за Бачково и след като минете второто кръгово от влизането ви в града, то тогава е моментът да попитате къде е „Метоха“. Някога преди много години там, освен църква е имало и страноприемница, изградена по времето на Григорий Бакуриани (един от основателите на Бачковския манастир). Когато стигнете „Метоха“ минавате зад църквата и тръгвате по първата пътека, която е успоредно на шосето, над него. Тя е кратка – отиване и връщане за около час, ако ходите много бавно. Но си заслужава, защото разкрива великолепни гледки към Асеновата крепост, планината, реката. Колкото и снимки да покажем, на живо е прелестно. Пътеката минава покрай параклиса „Свети Илия“. Вероятно ще забележите, че почти на всеки хълм край Асеновград има параклис. От този параклис се разкрива невероятна панорама, която особено наесен е толкова пъстра, цветна, пухкава, живописна. От него тръгва стръмна пътечка надолу към пътя за крепостта. Но тук предложението е да продължите напред, след малко ще стигнете до кръстопът. Надолу (вляво) пътеката води до асфалтовия път към Асеновата крепост. Остават ви три завоя до там. Ако продължите надясно, ще излезете също на асфалт, но вече малко над крепостта. Този път води до друг параклис „Св. Димитър“, като за да го достигнете е нужно след няколко завоя пак да тръгнете по една пътечка в гората. За този маршрут ще разкажем друг път. А иначе в тази посока са селата Лясково и Яврово.
Пътеката е лека, в началото има по-интензивно изкачване за около 10 минути и след това е равна. Събота и неделя по нея минават доста туристи.

Другият маршрут до Асеновата крепост е известен. Въпросът е там, че повечето гости на града предпочитат да го преминат с автомобила си. Така пропускат да се разходят два километра в едната посока. Колата може да се паркира в началото на пътя. Просто пробвайте да отидете пеша, може и да ви хареса. Има много завои нагоре към крепостта, пейки, разклонения или пътечки към параклиси и реката, страхотни гледки, които просто не заслужават да минеш покрай тях за секунди. Ходенето не е тежко, въпреки лекия наклон. С много бавно придвижване и време за въздишане по красотите наоколо в двете посоки отнема около час и половина. Този избор (разходка по асфалта) има основно два проблема. Да, заслужава си раздвижването, както и гледките. Но пътят събота и неделя е изключително натоварен в активния туристически сезон. Няма обособено място за пешеходци. Местните сме свикнали с това. Но понякога водачите на автомобили не са, затова се движете отляво на пътя, за да се виждате добре. Отделно, разхождайки се, особено събота-неделя, автомобилите понякога са един след друг. Ароматът не е особено приятен. Тъкмо си започнал да поемаш по-дълбоко въздух и да се наслаждаваш на природата и … малко порция дизел, още една, две, малко бензин сега …. И така. Това е все едно да тичаш на Гребната и до теб да минават автомобили като на оживена улица. За щастие, през седмицата този проблем не е толкова голям и се диша спокойно по пътя. Колкото повече хора започнат да ходят пеша до крепостта, толкова по-добре. Разбира се, има случаи, в които това вероятно не е вариант, но тук нямаме тези случаи предвид.

И двете разходки си заслужават. Но, ако искате да се почувствате в планината и нямате кой знае колко много време за това, то първата пътечка буквално дава възможност на две минути от града да се шмугнете сред дърветата и да прекарате тихо време нависоко, сред шумоленето на листата, птичи песни и едни други ухания.

Понякога по тази пътечка се появява сърна, много рядко. А сега поздрави ви праща една сойка, която позираше умело и фино за снимката.


Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…