Славена Шекерлетова

Платформата „Кожа-чувствам се добре“ инициира национално представително проучване

Все още нямаме действаща Национална стратегия за психичното здраве

Психичното здраве не е тема табу само в България

Няма доклад на европейска или вътрешна комисия, омбудсман или ООН, който да не констатира фрапиращи нарушения на правата на психичноболните хора у нас

Ирина Атанасова е дипломиран психолог, журналист и създател на онлайн платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. Платформата е регистрирана като НПО и инициира Национално представително изследване за психично здраве. За тази цел са нужни 4 000 лева, като всеки, който иска да научи повече за кампанията и да дари може да го направи като последва този ЛИНК. Резултатите от проучването ще очертаят съществуващите погрешни схващания, митовете и неразбирането, които съпровождат темата за психичното здраве. Ще покажат вярванията, които пречат на превенцията и спират хората от търсене на професионална помощ. Ще дадат яснота за разбирането на връзката между психичното здраве и качеството на живот. Камапанията по събиране на средства приключва на 28 юни.

С Ирина Атанасова разговаряме за темата психично здраве и кампанията, която ще изследва нагласите у нас.

Вече 3 години (ако не бъркам) съществува платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. Нека да напомним за идеята и да ни кажете как се развива тя?
„Кожа“ стартира официално на 1 октомври 2017 г. с пари, събрани в една червена кофа на купон за рождения ми ден 4 месеца по-рано. Започна като платформа, на която качвах интервюта с популярни хора, с които си говорим за психично здраве по тъч линията – как се справяш с неуспехите и трудностите, как се е развивало самочувствието ти, каква е връзката ти с емоциите и пр.  Миналата година регистрирахме платформата като неправителствена организация. В момента на сайта има търсачка с информация за психолози и терапевти, блог секция, илюстрирани материали, видео интервюта и още. С помощта на партньори фондацията организира събития, тренинги, обучение, психично-здравни услуги за корпорации и бизнеси. „Кожа“ е и първият и единствен пълноправен член на базираната в Брюксел органиация Психично здраве Европа, която изготвя препоръки за политики, свързани с психичното здраве.

Кои са хората, които стоят зад платформата?
На този етап “Кожа” функционира изцяло на доброволчески начала. Имаме малък постоянен екип – Веско Николов - нашият фотограф; Пламен Синигерски, на когото дължим сайта, Василена Гръбчева, която помага с комуникациите; Белослава, която модерира събитията ни и води интервютата. Но към екипът ни постоянно се присъединяват хора, някои за по един проект, други за по-дълго, трети само с идеи. Много съм щастлива, че каузата намира толкова широк отзвук.

Защо решихте да се занимавате с тази сложна все още за България тема?
Аз имам така наречения преживелищен опит с тревожно разстройство и депресия. Преди 15 години, в транзитния период между гимназия и университет, имах поредица от панически атаки и на мен, и семейството ми отне дълго време да разберем какво се случва. Незнанието беше трудната част, въпреки че тревожните разстройства са сравнително елементарни за диагностициране. В последствие преминах през лична и групова терапия, завърших Психология в Лондон, там работих с националната здравна система (NHS)  и национални НПО-та за психично здраве.

По времето, когато се борех с паническите атаки, инфомацията за това състояние онлайн на български език се изчерпваше с леене на куршум. За мен беше важно да има поне един сайт, който да говори за психично здраве.

У нас говоренето за психично здраве се изчерпва с говорене за психичната болест - тежка, неглижиирана, неразбрана. Темата е задушена от тежка стигма, страх и непознаване. А това означава, че много хора дори не знаят какво се случва с тях, не знаят към кого да се обърнат за помощ, не знаят какви симптоми да търсят, не знаят, че може и да не се чувстват така, както се чувстват. 

А няма здраве без психичното здраве. Психичното здраве е основополагащо както за развитието на индивида, така и за просперитета на общността. Неслучайно Финландия фокусира европредседателството си върху икономика на благосъстоянието, обръщайки внимание на тясната връзка между продуктивността и физическото и психично благоденствие.

За съжаление, у нас липсват елементарни, базисни системи и процеси за психично-здравна грижа. Затова, най-малкото, което можем да направим, е да започнем оттам - да говорим за психично здраве, да разберем, че можем да си помогнем и сами, а после да осъзнаем, че е хубаво да помагаме и на тези, които в момента страдат.

Инициирате национално представително изследване за психично здраве у нас - каква е целта му и как ще го обезпечите със средства?
С това изследване искаме да разберем как се мисли за психичното здраве у нас - какво знаят хората, какви са представите им, свързани с темата за психичното здраве; какви са съществуващите митове, предубеждения, страхове. Това ще ни помогне да насочим усилията си към разбиване на тези митове и успокояване на страховете; ще даде основание за последващи проучвания, за информационни кампании, за обществена дискусия. Личната ми мотивация за иницииране на такова проучване е да генерираме достатъчно обществен интерес, за да започнем конкретна работа в посока подобряване на грижата за психичното здраве.  

Разбира се, проучване от подобен мащаб е сериозна инвестиция, която “Кожа” не може да покрие, затова разчитаме на дарителство от хора като вас и мен, както и на компании - за спонсорство.

Бихте ли посочили какви промени е нужно да се случат у нас по отношение политиките за психично здраве, ако въобще може да се каже, че в България има такива, разбира се?
У нас съществуващите амортизирани политики, касаещи грижата за психичното здраве, са огледало на начина, по който говорим за психичното здраве - като за болест, т.е.  те не са мотивирани от това,  че трябва да се погрижим предварително, а от това да реагираме кризисно, когато вече има проблем. Тези съществуващи политики не покриват психотерапията и услугите в общността като част от клиничната пътека, но покриват психиатричен преглед и стационар, което автоматично казва, че психично здраве е равно на болест и съответно на психиатричен преглед. С това се изчерпва грижата за психичното здраве. В същото време местата, където уж трябва да ни “излекуват”, са “нечовешки и унизителни”, както констатира доклад на Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа.

Световната тендецията в  политиките, касаещи психичното здраве, е те да бъдат изготвени съобразно правата на човека; в сферата на грижата за хората с психични заболявания, усилията са в посока на това, те да са максимално самостоятелни и да участват активно в процесите на възстановяване и превенция.  У нас няма доклад на европейска или вътрешна комисия, омбудсман или ООН, който да не констатира фрапиращи нарушения на правата на психичноболните хора. Липсва квалифициран персонал, материалата базата е мизерна и изолирана от населини места, няма услуги в общността.

На този фон  все още нямаме действаща Национална стратегия за психичното здраве (текстовете, за която са предадени в МЗ преди вече почти година) и причините за това се коренят главо в мудна и незаинтересована администрация. Цялостното отношение към психично-здравната грижа от политическа гледна точко прекрасно пролича в пренебрежителното изказване на проф. Кантарджиев относно важността на психичното здраве в условията на социално дистанциране - “тези, които сега твърдят, че хората трябва да лекуват психиката си, са същите, които не са си пиели хапчетата по време на пандемията“.

Какво ви радва най-много от до сега постигнатото чрез платформата за психично здраве „Кожа-чувствам се добре“ и за какво мечтаете занапред?
В началото на годината с нас се свързаха група пловдивски ученици, които пожелаха да организираме заедно семинар на тема психично здраве. Събитието събра над 50 участника в гимназиална възраст. Това беше чудесен начин да потушим съмненията дали всички усилия и време, инвестирани в Кожа имат смисъл.

Психичното здраве не е тема табу само в България. Дори в страните с най-развитите  социални системи винаги има какво още да се каже.  Но у нас никога нищо не е било казвано. Мечтая да намерим начин да продължим работата си и да я направим устойчива и разширяваща се. Защото е важно да говорим. 

Image Gallery

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…