Издадената с Bookstarters книга излиза на пазара след седмица

Писателят Димитър Герганов издаде третата си книга на принципа на Bookstarters, в който читателите финансират труда на автора и целия процес по излизането на четивото. След успехите на първите две части от поредицата си „В сянката на боговете” Герганов предлага изключително интересната работа „Конспирацията Хазара”. Тя е далеч като тема от историческото фентъзи, с което той направи първи стъпки в писането, но се очаква с голям интерес от почитателите на перото му и острия му ум. Книгата ще е на пазара следващата седмица. Ето и откъс от нея:

Самостоятелен кабинет с размерите на половин тенис корт – съответстваше на нещо като Анапурна при алпинистите – покорители на Хималаите. Последният годишен бонус стигаше за цял тузарски апартамент в центъра на родната му Будапеща, при това с изглед към Дунав. И за всичко това беше виновна кризата. Алп Келети, по прякор Мидас, уважаваше кризата, нещо повече – ако питаха него – щеше да ѝ издигне паметник. Разорението на милиони хора по света се бе превърнало за него в извор на вдъхновение и поредица от шеметни успехи. От младши анализатор в Лондонския клон на Голдман Сакс само за няколко години се бе издигнал до главен дилър в отдела по дълговите инструменти. Както често се случва, началото беше малко случайно. Точно когато финансовите пазари бяха на ръба на невиждан колапс след фалита на Леман Брадърс, а отговорните фактори – парализирани от ужас, заети със спасяването на собствените си авоари, той беше предложил смел ход. Акциите на американския застрахователен гигант AIG се бяха сринали от десетки долари на мизерните 35 цента за бройка. Пръсването на ипотечния балон беше напълнило финансовия сектор с хиляди милиарди "токсични" активи, а взаимното оплитане беше подобно на свински черва. Строго погледнато, компанията не струваше и пробит долар, ала една фраза кънтеше от дни в главата на Алп – "Твърде голям да фалира". Правителството на САЩ нямаше да позволи подобен кошмар с размерите на природно бедствие, иначе ефектът на доминото щеше да помете всичко. Събрал целия си кураж, мъжът написа доклад, разпечата го и влезе при директора, пренебрегвайки храбрата съпротива на секретарката цербер. Това бяха най-напрегнатите и потни минути в почти трийсетгодишния му живот. Мистър Хигинс прие плана му най-вероятно защото нямаше никакъв друг полезен ход, но когато след месец акциите поскъпнаха до 3 долара за брой, всички си посипваха главите с пепел, че бяха закупени само 5 милиона. Така или иначе, от този момент Алп Келети се превърна в суперзвезда. Смелият воин, открил диамант в купищата "джънк", заринали пазарите. Блестящият провидец със собствено кристално кълбо, асът на новите свръхволатилни пазари.
Лятната почивка в Гърция отвори очите на мъжа за следващата златна кокошка. Тези симпатични хорица бяха построили комунизма и гребяха от живота с пълни шепи. Нивото на държавен дълг към брутния им продукт беше потресаващо, а освен туризъм и кораби, в икономиката им нямаше нищо съществено. Финансовият свят беше навлязъл в ледникова "меча" епоха и какви по-добри кандидати от наследниците на древните елини можеше да желае. Този път секретарката само дето не му направи свирка, докато отваряше вратата, а шефът се изправи, пъргаво занасяйки огромния си тумбак към зоната на ръкостискане. Щедра порция Джони син етикет и двамата мъже вече разговаряха, погълнати от предполагаемо достоверната идея за "новите рудници на цар Соломон".
– Продаваме гръцки държавен дълг до дупка. Сега върви около 83 %, хващаме и стискаме, докато стигне 30. Няма друга такава сделка – истински подарък – заяви Алп, отпивайки в доволство.
– Смятам, че може да вкараме до 100 милиона – мазно се съгласи шефчето.
– 100? 100 е нищо, абсолютно нищо. Трохи за гълъби е това, при цялото ми уважение. Нали не искате да пропуснем "златния дъжд", както стана с AIG?
– Бордът не е настроен за рискови инвестиции, знаеш как е – опитал се бе да остроумничи оня.
– Ако в Борда са слепи, вие не сте, нали? – закова го Алп. Изложението му бе насрочено само след 2 дни – скорост рекордна дори за времената на криза. В доклада имаше достатъчно цифри, но петимата беловласи мъже сякаш гледаха друго. По-точно – душеха го като ловни хрътки, сякаш не можеха да различат фазан ли е, или млад колега. – На практика не рискуваме нищо – беше завършил с апломб.
– От Държавния фонд на Норвегия смятат да правят точно обратното – обади се един. – Преценяват лихвената премия като изкусителна.
– Това е, защото са си загубили ума – проклятието на "лесните пари". Приличат на някакви "северни араби" – рискува всичко Алп. Сравнението предизвика спонтанен смях сред "динозаврите" на заседателната маса, но още не беше спечелил. – С тази операция ще си върнем всички загуби от кризата – заби финален акорд.
Сега вече наистина бе привлякъл вниманието им. Помолиха да почака отвън, връщайки го след един дълъг час.
– Имате картбланш, младежо – рече председателят на Борда. И така се почна.
Глупаците излязоха "северните араби", а от Голдман Сакс доволно напълниха гушите. Алп смени три кабинета и няколко етажа и бе наречен Мидас, защото всяка сделка, до която се допреше, излизаше златна. В нощните топклубове за него нямаше опашки, скуошът беше изоставен за сметка на голфа, а двегодишната хибридна Тойота беше разкарана в полза на сребрист Макларън. Последната мацка, с която се бе сдушил, имаше неприлично голямо леговище, като за Мейфеър. От нея направо вонеше на "стари пари" и мъжът нямаше нищо против. Млечнобяла кожа, сини воднисти очи, остри непослушни цици и палав език, магистратура по изкуствата от Кеймбридж, членство в дузина чарити организации – Бетси Едуардс беше идеалната партия за един централноевропеец, решил да пусне корени в самото сърце на Британската империя. Беше го питала за името – някак не ѝ звучало съвсем унгарски. Еми да, не беше Шандор, Лайош, Габор или Геза. И все пак въпросът беше донякъде резонен, защото всички първородни синове във фамилията Келети носеха собственото име Алп. Баща му, дядото и прадядото и така назад, докъдето се простираше родословното дърво. А то стигаше до? – зачуди се съвременният Мидас. Досега не бе проявявал интерес, освен един път много отдавна, ала тогава баща му се бе усмихнал под мустак и казал:
– Всяко нещо с времето си, но все пак добре, че попита. – После го бе прегърнал съучастнически и право при сметановия сладолед. Тогава му взе от големия – нетипично разточителство за иначе спестовния счетоводител Алп-старши.
Летните ваканции прекарваше в Егер – малък град, успешно съчетал славното минало с безгрижното провинциално настояще. По цял ден мереха стръмните калдъръмени улици на Стария град и привечер винаги завършваха провесили прашни крака от стените на старата крепост. Бяха причудлива тайфа от столични хъшлаци, сближили се покрай съперничествата с местните момчета. Споровете им не бяха породени от конкретна причина, по-скоро носеха белезите на онзи кратък, но бурен период между юношеството и встъпването в пълнолетие. Обелените колене и лакти, тук-там някое насинено око и скъсана дреха се забравяха бързо, изместени от следващото предизвикателство. Алп-младши се облягаше на покритата с бръшлян бойница, затваряше очи и си представяше хилядите огньове на обсадната войска. Точно два пъти армиите на Османската империя бяха опитали да превземат гордия Егер и се бяха провалили. В крайна сметка султан Мехмед III все пак бе успял да влезе в града през 1596-а, но след по-малко от сто години рулетката се завъртяла обратно и турците били прогонени завинаги.
– Помни, синко, Унгария е велика страна – казваше баща му. – Дедите ни избрали да се заселят в сърцето на Европа преди хиляда години и оттогава маджаринът е щит на християнството и цивилизацията пред лицето на варвари и неверници. Точно ние спираме нашествието на монголския генерал Субетей и по-късно на Чингисовия пра-правнук Ногай в края на 13-и век и така спасяваме Западна Европа. Цели двеста години задържаме турците и толкова ги омаломощаваме, че победата при Виена всъщност е наша главна заслуга. Много са маджарските подвизи, ала тези, на които помагаме, накрая все ни предават. Австрийци, руснаци, румънци и сърби – всеки е откъснал по нещо. Изоставиха ни през 1956-а сами срещу съветските танкове... Тежко е патила страната ни, ала унгарец глава не прекланя. Не го забравяй...
Колкото счетоводителят беше патриот, толкова бе наясно...