Фредрик Бегбеде е казал „Системата побеждава в мига, когато успее да накара хората да се влюбят в нея“. Трябва ли да се примиряваме с реалността, налагана ни от властта? Може ли един човек или цяла група от хора да се борят за свободата и да спечелят? Колко силни могат да бъдат човешките думи и кой би се осмелил да тръгне на война срещу тях? Представяме ви десетте най-емблематични отговора на тези въпроси. Класически произведения на знаменити писатели от ХХ и ХХI век.

1. „451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри.

451 градуса по Фаренхайт е температурата, при която хартията се самозапалва. Светът на бъдещето, където книгите не се четат, а се изгарят, а хората биват бомбардирани от информационен боклук и лечението на всяко несъгласие е електрошок. Тази книга е плашеща, защото е истина и голяма част от „предсказанията” в нея вече са факт. Важното е, че докато има любов, красота и преследване на истината, шанс все още имаме.

2.„Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси

Тази книга – груб и унищожителен образ на границата между здравия разум и лудостта. Психиатрична болница, където всичко работи перфектно и превръща хората в добри граждани. Един ирландец дава началото на бунта на малкия човек срещу грамадата. Единственият проблем остава, че не е възможно да спечели крайната битка.

3. „1984” от Джордж Оруел

Романът описва свят, разделен между трите тоталитарни държави. Книгата е за тоталния контрол, който унищожава цялата човешка раса и опита да оцелееш в един свят на омразата. „1984” многократно е бил подлаган на цензура от социалистическите страни, дори е бил изцяло забранен в СССР. Дори в днешно време, антиутопията на Оруел може да е една от най-страшните книги, които бихте могли да прочетете.

4. „Ние” от Евгений Замятин

В двадесет и шести век жителите на Утопия са загубили до такава степен своята индивидуалност, че успяват да се различат само по номера си. Главата на Единната държава е някой, наричан Благодетел, който всяка година бива преизбиран от цялото население единодушно. Водещият принцип в държавата е, че щастието и свободата са несъвместими.

5. „Боен клуб” от Чък Паланюк

Това е една от най-невероятните и най-скандални книги на 90-те години. Книгата, в която Паланюк започва да говори не само за „поколението Х”, но за „генерацията Х” вече огорчен и стъписан от техните илюзии. Един последен отчаян опит да намери свободата. „Когато не намираш за какво да се бориш, можеш да се бориш против нещо!”

6. „Спасителят в ръжта” от Джеръм Д. Селинджър

Наръчник на няколко поколения млади бунтовници припомня какво е, когато главата ти не е проядена от системата и ти задаваш въпроси, на които никой не знае отговора, защото никой никога не е мислел за това. За това, колко е трудно да се впишеш в света, когато си на 16, 27 или 48 – и това е норма!

7.„Да убиеш присмехулник” от Харпър Ли

Романът е написан от името на осемгодишно момиченце, а действието се развива в малък американски град. „Уморено от дългия живот” , където има престъпления и расова угнетеност. Но това е роман за куража. “Храбростта е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държи докрай…”

8. „Прекрасният нов свят” от Олдъс Хъксли

Романът е определян от самия си автор като антиутопичен. Пред нас се показва едно консуматорско общество в цялата си прелест. То не знае какво е болка или тъга. Още от раждането си всеки човек е научен, че мястото му в обществото е най-доброто. Всички са снабдени с това, от което имат нужда. Ако все пак се случи, че тъгата се промъкне в душата ти – просто взимаш няколко хапчета или лек наркотик и лошото настроение си заминава.

9.  „Процесът” от Франц Кафка

В утрото на тридесетия си рожден ден, Йозеф К. е арестуван без да му бъде дадена причина за това от двамата служители на дадена организация. Въпреки това Йозеф продължава живота си, какъвто е бил до сега, защото от организацията не се страхуват, че той би могъл да избяга. Викат го на съд, посещават дома му и го преследват на работното му място. През цялото това време се опитва да разбере причината за ареста си, но е невъзможно да достигне до истината, заради обкражаващата го бюрокрация.

10. „Джентълмени и играчки” от Джоан Харис.

Привилегированите училища на Сейнт Осуалдс винаги са се славели с перфектния си ред и изключително добрите обноски. Дори е трудно да си представиш как би могло да се случи нещо дръзко, скандално и възмутително. Все пак се случва. Започва с няколко дребни недоразумения, но като лавина после събитията ни затрупват. Срещу Сейнт Осуалдс се води тайна война.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…