Текст: Аня Петрова
Фотограф: Сияна Касабова
Връзката читател-книга е една от най-силните на този свят. Ако не мислите така, то тези проблеми биха ви се сторили смешни. Все пак, на този свят са останали хора, които не излизат от дома си без книга, спъват се в камъни, защото четат, вървейки и АКО заспят, то е с книга в ръка. Предлагаме ви най-сериозните проблеми на запаления читател. Ако сте един от тях – разбираме ви напълно, ако ли не сте, то вие проявете разбиране.
1.Когато някой те попита коя е любимата ти книга
Сериозно, само една ли трябва да избера? Една от всеки жанр, автор или година? Или може би са искали да попитат днес коя ми е любимата книга. Така и не се научихме да отговаряме на този сложен въпрос.
2.Когато някой ти прекъсне четенето.
А ти искаш да прекъснеш кръвта към мозъка му, обвил ръце около врата му. Ако се е случило нещо ТОЛКОВА сериозно, че да си заслужи да спрем с четенето, то вероятно и сами бихме го усетили. За тези, които не разбират – ако някой ви каже „само да си дочета“, седнете кротичко и почакайте. Полезно е за здравето ви, обещавам.
3.Когато книгата се превърне във филм и всичко вътре е объркано.
А вие изобщо прочетохте ли тази книга преди да се заемете да я филмирате? Имате ли си бегла идея как са описани героите или просто решихте, че една малка промяна би била добра? Сега разбирам защо не позволяват да се влиза в киното с остри предмети.
4.Когато някой, който харесваш ти каже, че не обича да чете.
Това е трагедия, която може не само да се равни и с Шекспировото творчество, ами и да го надмине. Казвайки, че не обичаш да четеш, то моята любов към теб също изчезва.
5.Когато забравиш да се храниш и да спиш, защото ти остава „съвсем мъничко“ до края на книгата.
Нов метод за отслабване – ДОБРА КНИГА. Всички сме предпочитали да изядем страниците, от колкото да се откъснем от историята, дори и за десет минути, та да се нахраним. Знам, че започва да звучи плашещо, но всеки си има своя наркотик.
6.Когато любимият ти герой почине.
Опитваш се всячески да си представяш, че това не се е случило, но е невъзможно и всички го знаем. Отнема от ден до цял живот да преодолееш смъртта на измислен герой.
7.Когато любимият ти автор спре да пише.
А ти нас пита ли ни дали може да спираш? Разбираш ли що за болка причиняваш на толкова много хора, които те мислеха за най-добрия им приятел? НЕ ТЕ Е СРАМ!
8.Когато някой се опита да ти каже как приключва книгата.
С лъвски скок се стоварваш върху него и се опитваш да запушиш устата му с нещо, което би издържало там, поне докато сам си прочетеш края. А за хората, които спойлват цели серии, трябва да се измисли законно наказание!
9.Когато влезеш в книжарница.
Така или иначе забравяме да ядем покрай четенето, защо направо не си дадем парите за храна в книжарницата? Здрав дух – здраво тяло, нали така? Рафтове с книги, всичко, за което си мечтал и ти, там сред тях, подскачаш като малко дете и си береш плодовете на щастието от етажерките.
10. Когато някой ти заеме книгата и ти я върне в ужасно състояние.
Или по-лошо – никога не ти я връща. Някои хора просто нямат сърца и за жалост няма какво да се направи по въпроса.
11.Когато се разплачеш на публично място, четейки книга.
Хората около теб просто не разбират, за това те гледат по този начин. Героите в книгата са истинските ти приятели, не тези които ти се смеят.
12.Когато приключиш книгата.
Следват дни, в които трябва да обмислиш какво да правиш с живота си. А ще можеш ли всъщност да го продължиш? Има ли живот след смъртта, е туй е въпросът!
13. Когато някой ти каже, че четеш твърде много.
Това е като да ни кажете, че дишаме твърде много или мигаме твърде много. „Четеш твърде много“ не бих казала, че минава през едното ухо и излиза през другото. НЕ! То направо заобикаля цялата ни глава, защото вместо да спорим на подобни теми, читателите, предпочитаме да седнем с книжка в ръка и да се потопим в красивия ѝ свят.
