Аня Петрова

Великден – честно казано това е единственият празник, който харесвам. Прибираш се вкъщи, мама те чака, сготвила вкусните си гозби, бабите подскачат около теб доволни, че те виждат, а ти лежиш по цял ден и си почиваш. Да, ама не и в нашето семейство. Ние ходим на село, където интернет няма, телевизия няма, но пък има радио, така че сме напред с технологиите. Цялото ми село се състои от двадесетина малки спретнати къщурки с двама постоянни жители. Няма кмет, няма магазин – няма нищо. Ако ти се дояде нещо, то вървиш около 4-5 километра до най-близкото магазинче и се надяваш да е отворено. Балканът е обгърнал майчински това забравено от цивилизацията селце. Та след тази дълга интродукция – този Великден беше най-поучителният, който съм имала някога през живота си.

Малко от познатите ми биха издържали на подобно място, най-малкото, защото там почивка няма, а лопата и търмък. За това си викам аз, защо да не заведа германец и литовка, които са в България от няма и година. Речено и сторено. Имаше ги миговете на притеснение как биха реагирали на типично българско село, но щом ги видях здраво хванали лопатите и вършещи работа из градината ми олекна. Това, което обаче ме сръчка беше светлинката в очите им щом видяха буркана с домашна лютеница. Да, всички ние си го имаме в килера, какво ни интересува? ИМЕННО – това е едно от нещата, които си имаме толкова много, че дори не му обръщаме внимание. А дори и спираме да си го правим сами, защото имало в магазините (все тая, че бурканчетата от рафтчетата са повече нишесте). Шарената сол се нарича „магическата подправка“, която се слага на ВСИЧКО. А щом майка набра малко коприва от двора и направи яхния – някаква смесица между рожден ден, Коледа, Великден и всичко хубаво, което може да бъде измислено на този свят, събрано в двама чужденци. Моята малка даденост в живота беше оценена подобаващо, защото да си набереш храната от двора е нещо, което поне ние градските, сме забравили как се прави.

Казвала съм го десетки пъти по други теми и сега отново ще се повторя – понякога ти трябва чужд човек, че да ти отвори очите за това, което имаш пред себе си. Хей, люде, вижте дивото! То още си стои и зове да го обичаме. Спомнете си баба с препечените на огън филийки, намазани с масълце и шарена сол. Ами щом паднехме – в задния двор са ти билките, просто си набираш малко и се превързваш. Пие ти се чай – ето там, на метър от теб е мащерката – набери си и си направи! Трепеш се от бачкане цял ден, но щом в края седнеш и погледнеш какво си свършил – дворът ти е красиво окосен, чемширът подрязан и всички цветя полети – няма по-сладка болка на този свят. Факт е че си с олющена кожа, изпочупени нокти, изгорял на тениска и мускулна треска на места, на които дори не си знаел, че можеш да имаш подобно нещо, но всичко това си заслужава, защото на масата те чака домашната ракия, бурканче с лютеница и шарена сол.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…