Аня Петрова

Здравей мило дете!

Преди да започна с текста си, искам да ти кажа две неща:

1. Много съжалявам за загубата ти. Ужасно е да загубиш толкова основна фигура от живота ти толкова рано. Години, в които се нуждаеш от любов и подкрепа. Частица от теб е откъсната насила и нищо на света не може да я замени. Знам го, дори от личен опит.

2. Гордея се с теб каква сила таиш в себе си! Усещаш, че светът ти се разпада под краката, но все пак намираш силата да продължиш напред! Така и трябва. 

Докато растеш ще се сблъскваш с много неща, за които ще се чудиш дали са нормални или не. Дали така трябва да се чувстваш, дали грешиш, дали...Всяка стъпка ще бъде съпроводена с въпрос, но спокойно, това е нормално. Искам да ти дам няколко съвета за нещата, които няма да ти изглеждат нормални, нещата, които хората няма да разберат и нещата, зараади които ще се чувстваш зле, защото не си единственият човек на света, който е изпитвал тези емоции и не бива да се чувстваш сам. 

1. Хубаво е да плачеш. Забрави всеки, който ти е казал, че плаченето е за слабаци. Зарови лице във възглавницата, изкрещи с пълна сила и изплачи очите си, защото наистина помага.

2. Семейните празници се превръщат в Ад. Празният стол може да боли повече, от колкото другите биха си представили. Семейството ще разказва за спомените, но ще ги разказва и точно на теб, а ти ще трябва да кимаш с глава и да държиш здраво зъби, защото в главата ти ще се върти само мисълта за това, че би дал всичко, за да върнеш обратно родителя си. 

3. Абитуриентски бал, абсолвентски бал, първа среща, първо гадже, сватба и бебе - това са прекрасни мигове на щастие, но в един или друг момент ще осъзнаеш, че нещо, по-точно някой, липсва. Няма кой да те чака вечер късно, за да пита как е минала срещата, да те изпрати до олтара или да подържи внучето си. При всеки подобен момент получаваш тръпките от въпроса „Какво можеше да бъде?“

4. Ще си задаваш въпроси и ще се питаш „Защо?“. Независимо дали е била естествена смърт или инцидент, в главата ти ще се завъртят хиляди случки и единствено ще се питаш „Ами ако...“. Превърташ целия си живот, но другият, основен въпрос си остава „Защо?“ и никога няма да получиш отговор за това.

5. Понякога ще завиждаш на децата с двама родители, но не го приемай за завист. Просто, виждайки деца с двама родители ще води до тръпки и пак въпрос „Защо?“, но в това няма нищо лошо. Това си бил ти в един момент и светът не е бил перфектен, но пък е бил любящ и ти си знаел, че всичко ще бъде наред. 

6. Да гледаш другия си родител как се възстановява е едно от най-болезнените неща на света. Да го видиш как плаче до изтощение, човек, който е бил опора до скоро, може да бъде изключително трудно, но помни, че така се излива болката най-лесно. 

7. Семейните традиции никога няма да бъдат същите. Семейните ваканции, барбекюто, че дори мързеливите неделни сутрини – нищо от това няма да бъде същото вече. Идват нови традиции, а старите се превръщат само в хубав спомен. 

8. Разбитото сърце боли малко повече, защото винаги ще искате именно този родител да ви посрещне с отворени обятия, да прекара пръст през косата ти и да ти каже „Няма нищо, хлапе, всичко ще се оправи“.

9. Думата „съжалявам“ губи смисъл. Осъзнаваш, че всички хора, които ти го казват наистина го мислят, но все пак губи стойността си, за това се научаваш как да свеждаш тихо глава и да казваш „Благодаря“. 

10. Снимките и видеата се превръщат в дар от Бога. Някой ден просто ще се озоваш на дивана в хола, ровейки се из всички възможни снимки и облян в сълзи. Това са тежки, но и много красиви моменти, защото те връщат именно в тези времена, когато всичко е било наред. 

11. Смъртта ще промени начина ти възприятие за живота. Спираш да се оплакваш за малките неща. Спират да ти правят впечатление ежедневните проблеми и започваш да осъзнаваш какво е наистина животът. 

12. Чудиш се дали се гордеят с теб. Когато си учил цяла вечер за онзи изпит по математика, или си взел матурата с 6, ами когато те приеха в университет...винаги се спираш и си задаваш този въпрос. 

Независимо къде те отвее вятърът на живота, помни, че където и да се намираш, каквото и да правиш, този родител стои точно зад теб и ти се усмихва с гордост. Не се чувствай сам и не позволявай на тъгата да завладее живота ти. Бъди силен, защото знам, че ще успееш!

С обич:
Момиче, което е загубило баща си