Дали ще обвиняваме геймърската индустрия или ще й се наслаждаваме е еднолично и индивидуално решение

Паулина Гегова

И друг път сме подхващали въпроса за технологиите и техния принос в модерния свят, но темата е прекалено обширна, за да се изчерпа с няколко статии. Технологии много - медицинско оборудване, превозни средства, машинно строене, изобщо, на където и да се обърнеш можеш да видиш техника, използвана за бита, в икономическа, земеделска или военна сфера.

Днес обаче ще разгледаме нещата от друга страна - от забавната страна. Компютърните игри! Те обхващат голяма част от ежедневието на децата, може би прекалено голяма. Рядко вече дечурлигата и тинейджърите играят навън с топка, джаменки, колички, кукли или на гоненица. До някъде, можем да обвиним опасните времена, в които живеем, а до някъде и навлизането на компютрите и все по-голямото им разпространение. В първи клас учениците вече имат smartphone, но да не навлизаме в подробности. Всеки родител сам решава как да възпитава отрочето си и колко да му позволява. 

Неизменен е факта, обаче, че повечето родители смятат компютърните игри за вредни. Ще разгледаме двата аспекта, а заключението ще оставим на вас.

ЗА:

Не можем да отречем, че игрите подхранват мисълта в някои насоки, били те на конзола или на компютър. Създателите на виртуалните забавления се стараят да ги изработят от най-високо ниво. Наемат се професионални дизайнери, графиките са повече от впечатляващи, композира се силова, стойностна музика за soundtrack, а върху сюжета на много игри са направени интересни филми, книги, анимета и анимации. Стратегическите като Leage of legends, World of warcraft, Minecraft и други развиват логиката, раждат усет за работа в екип, където всеки си знае мястото, че дори и наченки на лидерски способности. Игрите също така предават знания в определени области като митология, фантастика, религиозни аспекти и персонажи, фентъзи създания и бойни изкуства. 

Игрите са забавни! Няма какво да се лъжем, всички сме изпитвали удоволствие докато сме играли на Супер Марио, Mortal kombat, Doom, Diablo и т.н. За предпочитане е юношата да стои у дома и да "цъка", отколкото да обикаля улиците и да се забърква в неприятности от съмнителен произход. Колкото до тези с убийства и пистолети, до някъде помагат за избиване на агресията, вместо върху реално същество. 

Игрите развиват фантазията. Далеч не толкова, колкото книгите, но достатъчно. Огромната плеада от разностранни светове, предмети и истории трудно се намира върху лист хартия.

От игрите могат да се печелят приходи. Leage of legends е призната за официален спорт, където се сформира отбор и ако е достатъчно добър отива на световно първенство, където наградата е доста висока парична сума. 

Игрите разширяват комуникацията. В доста от тях има чатове, където играчите се запознават и заформят приятелски отношения, а играчи има от цял свят. Трудно можеш да си приказваш с американец или кореец, да речем, но чрез компютрите, това е напълно възможно, дори често срещано. Този тип запознанства също така поддържат тренинга на чужди езици, което е голям плюс.

ПРОТИВ:

Според някои хора, дори учени, проблемът с агресията на младото поколение се дължи точно на компютърните игри, напълно в разрез с по-горе написаното. Доста родители са убедени, че насилствените произведения озлобяват децата им, правят ги жестоки и неспособни да различат доброто от злото. Може би са прави, макар че насилие има навсякъде - по телевизията, във филмите, в книгите, дори в музиката. 

Игрите са причина за антисоциалност. Казахме, че рядко децата се събират навън или на гости, а предпочитат да стоят сами и да играят до късни часове. Да, създават се отбори и гилдии, но липсва буквалния допир и преживяване с някого. Той остава скрит зад екрана и не можеш да видиш очите му или да хванеш ръката му. 

От игрите се затъпява. Точно факта, че на повечето геймъри не им остава време за четене и учене е причината да се смята, че те са по-необразовани, мързеливи и неамбициозни. Предпочитат ги пред истинския спорт, пред развитието, с други думи - губят си времето.

Игрите и компютрите като цяло са вредни за здравето. Облъчванията развалят зрението, разрушават нервните и умствени импулси и цялото тяло. Въпрос, който не подлежи на обжалване и с когото, за жалост, се сблъсква по-голямата част от населението, имайки предвид, че много хора работят на компютри. Тук се повдига питанката кое е по-важно: здравето или професията и забавлението.

Твърдения много, всяко вярно само по себе си. Може би всичко зависи от гледната точка и възприемането на същината. Дали ще обвиняваме геймърската индустрия или ще й се наслаждаваме е еднолично и индивидуално решение. Ние от Капана не даваме насоки, нито налагаме мнение. Само анализираме и с голямо любопитство бихме прочели вашите мисли. И така...За или Против?

1 comment

  • Comment Link Светослав Петров Светослав Петров Юли 26, 2020

    Играя на игри от повече от 22 години.Игрите ме научиха само на едно - бързо отвърни на удара с удар.А в библията пише "Ако те ударят по едната буза обърни и другата.След това се занимавах с визуализация за по добри мисли. Кви ти добри мисли - аз от толкова стреляне само нещо грозно може да ми сътвори акъла.Започнах почти да виждам грозните сцени които си визуализирах . Стигнах до там да обиждам бог неговия син и цялото небесно царство.След това дълго им се моля за прошка.Стигал съм до 24 часа молитва без да спя а един път се молих 3 дни с няколко прекъсвания без да мога да мигна .Защото бог ми отвори очите да виде към какви грехове невиждани и нечувани съм се запътил .Той ме кара да се разакая за греховте си а аз не мога защото ми се усладиха и ми се виждат малки и незначителни и се чувствам омърсен мозъка на костите . Господи Иисусе Христе моля те помилуй мене Грешния и ти боже отче наш моля те погледни милостиво на мен и ми помогни. Амин!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…