Много малко салони в града предлагат европейско кино. Повечето се осланят на редовната максима за успех - блъскай афиша с американски екшъни и бози, и билетите ще се продават
Паулина Гегова
Снощи отидох на кино! Не бях ходила от много време. Не, че не съм киноман, напротив, но българите сме свикнали да чакаме филмите да изникнат в съответните сайтове. А когато и това стане, се почва едно мрънкане за превода, озвучението, HD-то, малкото пиъри и сийдъри. Минава и този етап и вече сме доволни. Чак тогава ги сваляме! Първо, излиза безплатно, а и го няма притеснението „Ами ако ми се преходи до тоалетна, ако ожаднея или огладнея? На тези седалки е неудобно и се схващам”. Та и аз така, заедно с тълпата, най-често се наслаждавам от вкъщи. Пък и винаги съм искала да съм пират!
Въпреки това, снощи бе изключение, за което никак не съжалявам, макар че се въртях като тигър в миша клетка. В случая не става въпрос за филма, който гледах, а за киното, в което го гледах. Колкото и примамващо да е това в Мола, със своите големи салони, светлини и 3D ефекти, аз отидох в Lucky дом на киното. Тамошните салони са по-малки, не толкова модерни и се лишаваш от блъсканицата на многото зрители, но точно това го прави и толкова хубаво. Има някакво очарование в уюта, ненатруфеността и спокойствието, откъсващо те от цялата глъчка, пазаруващите и дилемата дали да си вземеш сладолед, начос или KFC.
Lucky е кино, оцеляло през годините. Преминало през толкова системи, промени и актуализации в бранша. Напомня ми на бившето кино Космос, където майките и бащите ни са ходили само в празнични дни, или на онова в Синдикалния дом, преди ремонта. Има някакво прашасало величие в тази сграда, която като много останали се окичва с пагоните на културно наследство.
Истината е, че почти се чувствах като у дома си! Персоналът е приветлив, стопява границите между обслужващ и клиент. Докато си купуваш пуканки, спокойно можеш да си размениш по някоя друга приказка. Не са костюмари - изтупани, изпъчени като статуи, които се ограничават до „Добър ден! Заповядайте!” Качеството на екрана е достатъчно добро, цените не са надвишени, но ако има нещо, което наистина откроява Lucky от останалите, то това е подбора на филми.
Много малко салони в града предлагат европейско кино. Повечето се осланят на редовната максима за успех – блъскай афиша с американски екшъни и бози, и билетите ще се продават.
Тук мисленето е различно. Основата не се състои в box ofice-ите. Набляга се на алтернативно кино, което не бива да бъде забравяно. На български, както и чуждестранни шедьоври, не печелещи от приходите, а от стойността на сюжета. Организират се филмови и анимационни фестивали, презентират се най-новите родни творби. Дава се възможност на народа да се запознае лично със създателите на тези творби. Самият Дом на науката и техниката е един жив организъм, шаващ, пулсиращ, дишащ. Цветен екземпляр, напълно контрастиращ на сивата си фасада. Затова е и "Щастливец". Ако спрем да търсим само блясъка и тагването във facebook, че аджеба сме в Mall Plovdiv, то може би ще обърнем внимание на същината.
