Последните сто години живеем не в природа, а в цимент - Александър Секулов 

Паулина Гегова

Голямата драма, разиграла се в държавата през последната седмица, бе законопроектът, който забранява къмпингуването на диви места и плажни ивици. Ако до морската ивица има плаж, ограничението е 100 метра. Сигурно всеки си носи линийка, за да измерва разстоянието и да си спести така абсурдната глоба. 

Организираха се протести в много градове в България, които в крайна сметка, доведоха до разрешение или поне частично, на проблема - законът се отмени, но само на половина. Планинските райони се спасиха от този абсурдизъм, но не така стоят нещата с плажовете. Там къмпингът все още е забранен, а глобата може да стигне до 2000 лв, ако къмпингуващият притежава фирма. В момента, трите най-посещаеми плажове за палатки са Иракли, Корал и Кара дере. 

Снощи в Пост-културната сцена, на платформата Информативно несъгласие, се събраха любители на природата, за да обсъдят и дебатират казуса. Това бе първият път, в който несъгласие нямаше. Всички бяха единни в мнението си: против закона!

Въпросното отлагане се прави в преходните и заключителни разпоредби на закона. Оттам нататък, той се фокусира върху концесиите. В чл. 8 от закона за туризма, се говори, че трябва да има промени в концесията, а не да се мести от един министър на друг, като подаване на топката, която никой не иска да вкара в коша. 

Оказва се, че дефиниция на къмпингуването няма. Ако някой ви каже: Не може да разпънете палатка тук, то той няма как да ви наложи глоба. В този си вид, законът не върши работа, защото никъде не е обяснено къмпингуването като явление. Излиза, че нещо, което не е дефинирано, не може да се сметне за престъпление.

Дивото къмпингуване е къмпингуване без заплащане. Има определени зони, но в тях не си плащаш, за да пребиваваш. Те не са инфраструктурни места. Става въпрос за държавни, а не частни земи, което повдига и най-големия въпрос: Кой печели от всичко това? Дали това решение е взето, за да се обслужва частния сектор? Звучи най-правдоподобно и логично. Колкото повече хотели и туристически структури се строят, толкова повече пари се въртят в системата. Или пък е манипулиране, замазване на очите, отместване на вниманието от по-важни екологически проблеми.

Разисква се и теорията, че подобни неконституционни закони се вкарват, за да може после министър-председателят да излезе като "герой", който спасява народа си от упадък. 

Съществува ограничение и за бивакуването. В националните паркове то е забранено, както и паленето на огън, освен ако управителят на въпросния парк не е уредил специални зони за тази цел. 

Къмпингът ще докара конкуренция в туристическата сфера. Туризмът трябва да се развива и то разумно. В Западна Европа има доста места, където никой не смущава посетителите, отсече писателят Димитър Герганов.

Дебатиращите бяха на мнение, че законът е нездравомислещ, предложен от нездравомислещи хора. Аргумент зад този закон не стои. Чл. 35 от Конституцията ти дава право на свободно предвижване, а това ограничаване нарушава личните свободи. Подобен контрол има и в градските паркове. Забранено е консумирането на алкохол, свиренето на китари и други музикални инструменти. 

Интересно е, че няма публично обсъждане на тези концесии. Те просто се просрочват с една година. Как управляващите смятат да наложат контрол върху дивите места, не е ясно, особено за тези, до които не може да се достигне лесно. В същото време, е законно застрояването на плажните ивици, което е пълен парадокс с опазването на околната среда. 

Българското законодателство следва моментния икономически интерес. Това са политически ходове и двете страни се рекетират и си партнират по много брутален и селски начин, сподели писателят Александър Секулов.

Единственият реален проблем с дивите къмпингари е, че някои оставят боклук след себе си, но за това има решение, без някакво тежко законодателство. Предложени бяха идеите, в по-достъпните и реномирани райони, да се сложат контейнери за боклук, а по плажовете да минават проверяващи за реда. Засегна се и темата за риболова и дали би било добре да се издават талони за пропуск. На никой няма да му се досвидят два или пет лева, стига да не осакатяват личния им избор. Повечето къмпингуващи са и природо защитници. Те съхраняват и пазят натуралното място, не само защото смятат, че така е редно, но и защото най-вероятно пак ще се върнат. 

Срамота е, че управляващите искат да държат българина на каиш, а Слънчев бряг, например, всеки сезон се превръща в бунище. 

Като за финал, може да кажем, че изглежда така, сякаш въпросът е приключил. Може би, а може би не! Може би, това е само затишие преди буря и нищо чудно след време, бурята да заплющи. Спасихме планините, а дали ще спасим и плажовете от застрояване?