На този ден се ходи на църковна литургия, където свещеникът осветява върбовите венчета, които всеки носи и съхранява вкъщи за здраве. Тогава се изпълнява и последният лазаров обичай – кумиченето

Цветница е ден на младостта, цветята и раждането на живот около нас, а неговите символи са цвете и змей

Екатерина Стоянова

Цветница е църковен християнски празник, но, въпреки това, се приема повече като пролетноцветна радост, празник, в който човекът и природата празнуват своето раждане. Той е прекрасен и на този ден се изпълняват интересни български обичаи, изпълнени с радост, красота и символика. Освен това, денят е празник на много хора, предимно представителките на нежния пол, кръстени на също тъй нежните и красиви цветя.

Цветница се празнува в неделя, след Лазаровден, една седмица преди Великден. Освен така, празникът се нарича още Връбница, Вая, Цветна неделя, Куклинден или Палмова неделя. Празнува се както в православната, така и в католическата и протестантската църква. На този ден всички вярващи посещават празничната църковна литургия с върбови клонки, букети от здравец и други пролетни цветя, защото денят е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Там върбовите венчета се осветяват от свещеника и се отнасят вкъщи, пред домашната икона, където носят здраве и благоденствие. С тях жените баят против уроки и болести и пречистват от зли духове и порочни мисли.  Когато в горещите летни дни се разярят гръмотевични бури, жените взимат венчетата и, поглеждайки черните облаци през тях, изричат магически думи, които да прогонят буреносните кълба и да доведат отново слънцето.

Цветница е ден на младостта, цветята и раждането на живот около нас. Типично пролетен и момински, той носи усещане за свежест, изящество и нежност. Тогава се изпълнява и последният лазаров обичай – кумиченето.  Рано сутрин, при първите галещи слънчеви лъчи, всички лазарки се отправят към близката река, за да извършат своя ритуал. Всяка от тях носи букет от дъхави пролетни цветя, върбово венче или малко хлебче, наречено кукла. Те се подреждат една до друга – всичките китни и росни – на моста над реката или на брега, и едновременно пускат куклата, венеца или букета. Реката ги понася и което първо тръгне по течението и застане най-отпред, носи победа на момата, която го е хвърлила. Тя става кръстница или кумица на всички лазарки и от този ден, нататък, на нея се гледа със специално уважение и почит. На третия ден от Великден, тя кани всички лазарки в дома си, където е приготвила хубава баница и червени великденски яйца. Така завършва и цялото лазарско празненство, с което девойките демонстрират своя нов социален статут и готовността си за встъпване в брак. До този ден лазарките говеят пред кръстницата-лазарка, тоест мълчат и не проронват дума, а на нея съдбата е определила първата женитба.

Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. След  кумиченето  връзват люлки, люлеят първо кумицата, а после всички поред. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат. Ако пуснатите в реката китка или залък хляб тръгнат бързо по водата, това е знак за скорошно задомяване. Ако се заплетат и останат на място, сватба не се предвижда.

Въпреки че е по време на Великите пости, на Цветница е позволено на празничната трапеза да се поднесе риба и за десерт-кадаиф.  След празникът започва Страстната седмица, в която  Иисус Христос е страдал и накрая, на разпети петък, е бил разпънат на кръст. След това Великите пости, които са символ на смирение и духовност, и отказване от материалното и изкушенията, завършват и идва най-големият църковен празник – Великден.

Символите на Цветница са два – цвете и змей.  Цветето говори за пролетта, растежа, красотата, символизира младостта и радостта. Някои от цветята са лековити, други са момински, а трети – магьоснически. Всички те имат своя собствена символика, всяко означава нещо специално.

Змеят  е символ на тъмнината и небето, дъжда и водата. За него съществува интересна легенда: Неговата сила е безмерна и с лекота отнася любимата си. Той се влюбва в най-личната мома, но я прави нещастна, защото, независимо дали ще я отведе или остави сред хората, тя умира. Той използва нощта, за да се преправи на красив момък и да излъже някоя девойка. На залюбената от него мома се забранява къпането, ресането на косата, ходенето по хора и кладенци и пременянето. Тя може и знае всичко, но не казва нищо, защото змеят й е забранил. Ако той разбере, че родителите на девойката са решили да я женят, веднага я отнася и никой не я вижда повече. Неговата любов трябва да се лекува – пие се змеева билка, на болната се бае и се прекадява с билки.

Ако някъде настъпи дълга и мъчителна суша, значи в околността се е заселил чужд змей. През нощта, когато всички спят, мъжете от селото, в пълно мълчание и голи, излизат да обикалят селото в търсене на змея. Накрая се пречистват в реката.

Този ден е празник на всички хора, кръстени на цветя, нека да им е честит и да им носи щастие, успех, любов и здраве!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…