Наблюдавайки афиша на "Специалист по всичко" няма как да не се върнеш години назад и да си припомниш великия Апостол Карамитев, който напусна земното твърдe рано

Паулина Гегова

Наричат киното 8-мото чудо на света и има защо. На големия екран всичко може да се превърне в реално, дори реалността... Големият екран отразява действителността с всичките й красоти, преувеличавайки ги, или с всичките й болки и жестокости, изостряйки ги до толкова, че да пронижат сърцето ти, дори бъдейки просто зрител. Точно затова киното е толкова велико човешко постижение - защото може да повлияе на мозъка и душата по начин, по който други рядко могат. Цветовете или липсата на такива, музиката, мимиките, жестове, непознати места, непознати времена, непознати вселени дори, всичко това съчетано в едно двучасово произведение, преобръща сетивността и вкарва възприятията в катаклизъм, от който излизаш веднъж след като филмът свърши, но добрите филми са като добрите книги, постановки, песни, картини - винаги оставят нещо в теб. Зрънце истина, зрънце промяна или зрънце въображение, което да подхранваш, да поливаш всекидневно и развиваш. 

Вчера клуб Фарго, признат за най-професионалното кино заведение в града, ни срещна с класиката на българското и европейско кино, под формата на плакати на едни от най-прословутите филми от 60-те и 80-те години. Присъстваха дори корейски имена, доста по-далечни от нашата култура, но също толкова интересни. 

Сигурно много хора не обръщат внимание на плаката на едно произведение. Сигурно го подминават или спират вниманието си върху него за около секунда, а после го насочват към нещо много по-значимо. Но плакатът не е просто парче хартия с нарисувани или заснети ненужни работи на него. Той е обложка, той е като дреха за филма. Именно с плаката се представя пред света, той бележи първата му поява и той първи грабва окото. 

Наблюдавайки афиша на "Специалист по всичко" няма как да не се върнеш години назад и да си припомниш великия Апостол Карамитев, който напусна земното твърдe рано. Да се подсетиш за Петър Василев и гиганта Павел Вежинов, с пословичното "Не, ще разплачете много майки. Тогава ще Ви сложим в сектор "Дупки отпушваме всякакви"". Или незабравимият Георги Дюлгеров с "Мера според мера", където Цветана Манева е млада и наивна, а Григор Вачков силен и неоспорим.

Творците Божидар Икономов, Владимир Влаев, Румен Буров, Божидар Монов са създали шедьоври в бранша още преди толкова години, но и в днешно време илюстрациите вдъхват респект и впечатляват. Тогава техниките са били напълно различни, нямало е дигитални форми на записване и илюстриране. Всичко се е правило на ръка - рисуването, шрифта, формата, ситопечата, графиката, поправките. После в печатницата и после, хайде, по кино салоните. Да, било е труден процес, отнемало е повече време. Но точно този по-бавен, по-прецизен път вдъхва този респект, за когото споменах по-горе. Изобщо не омаловажавам работата на компютър и всички програми, през които трябва да мине един дизайнер, за да направи афиш след 2000-та година, но тук отвориш Photoshop или някоя друга система, ако сгрешиш триеш или замазваш. А тогава фабрични грешки не е трябвало да има, или поне не много, за да не се губи време и материал, пък и труд. Трудът по социалистическо време е бил най-разменната монета, но и най-стриктно пазената. 

Главният виновник за събитието, Александър Каравълев, сподели, че макар да е любител колекционер, е намерил афишите случайно. И първата мисъл, минала му през главата била, че трябва да покаже това съкровище на останалите, защото дори и днес малцина хора се занимават с направата на плакати на ръка. Хора като Стефан Чинов, Мартина Вачева и Андон Георгиев. Също така, защото това е синкретично приложно изкуство. Артистичната насока е по-силна от информативната. Той очаква хората, които се занимават с дизайн, типограхия и прочее да погледнат назад и да проследят тази история между минало и бъдеще. 

Изложбата ще гостува на Фарго до 13-ти май и всеки любител на киното ще може да й се наслади, да се впусне в спомени между черно-белите ленти, да направи собствена равносметка между българското и европейското кино в тези години или просто да изпие чаша чай в приятна обстановка, обгърнат от толкова много персонажи, мистично наблюдаващи го от стените. Като за капак на всичко хубаво, Александър обеща, че изложбата ще има и продължение.